Изчислено е, че транспортът генерира около 5 % от БВП на ЕС, като осигурява заетост на над 10 милиона души в Европа. Без транспорт съвременният свят би бил невъзможен, но в същото време той има и своята висока цена: освен сериозните количества от необходимата енергия и горива, това са емисиите на парникови газове и замърсителите, шумът, пътнотранспортните произшествия и задръствания.
Днес вредните емисии от транспорта представляват около 25% от общите емисии на парникови газове в ЕС, като те постоянно се увеличават през последните години. Ако сме си поставили за цел да живеем в първия неутрален по отношение на климата континент до 2050 г., то това ще изисква доста големи и сериозни промени в начина по който се придвижваме. Необходими са конкретни стъпки, които да доведат до намаляване с цели 90% на свързаните с транспорта емисии на парникови газове до 2050 г. Но възможно ли е това?
Общественият транспорт често се рекламира, като най-добрата алтернатива на това да притежаваме автомобил, както по отношение на разходите, така и по отношение на въздействието върху околната среда. Използването на обществен транспорт може да е по-евтино от притежаването на кола, но все пак може да бъде и скъпо, в зависимост от това, къде живеете. В някои градове, като Лондон или Ню Йорк, на пътуващите се налага да плащат суми, понякога достигащи почти $200 на месец.
Според Investopedia, средностатистическият пътник в Лондон плаща средно около 2000 британски паунда на година за услугите на градския транспорт, но поради по-особената система на заплащане там и ако се налага да пътува често по време на значително по-скъпите пикове часове сутрин и вечер, сумата може да набъбне до над 7000 паунда годишно за транспорт в пиковите часове. А това са наистина доста пари.
Някои градове предприемат стъпки, за да направят своите системи за обществен транспорт по-екологични, като избират да използват биодизел в автобусите си или зелено електричество за метрото. Въпреки доказаните ползи на тези екологични енергийни източници, използването им обаче не е допринесло много за намаляване на високите разходи за обществен транспорт.
Транспортният сектор е отговорен за около една пета от световните емисии на CO2. Затова един от най-лесните начини да спомогнем за намаляването на тези вредни емисии, е да започнем да използваме предимно обществен транспорт, но такъв, който е захранван със зелена енергия.
Първата стъпка по пътя към тази цел, която от години насам се опитваме да направим включително и в България, е да бъде създадена цялостна инфраструктура за обществен транспорт, използваща възобновяеми енергийни източници. На някои места този преход вече е в напреднала фаза. Например BART – системата за бърз транспорт (нещо като скоростно надземно метро), намираща се в Bay Area, Сан Франциско. Собствениците са се ангажирали да направят цялата си система за обществен транспорт напълно „зелена“ до 2045 г. Планът на BART е стартирал с планирано постепенно намаляване на емисиите до 2024 г. А до началото на 2025 г. те се надяват да получават поне 50% от енергията си директно от възобновяеми източници.
Повечето планове за зелен обществен транспорт се фокусират върху използването на електрически превозни средства и такива задвижвани от слънчева енергия, но това не са единствените възможности. Превозните средства, задвижвани с водородни горивни клетки, като 48-те автобуса вече возещи пътници в Калифорния например, също могат да помогнат за намаляване на зависимостта ни от изкопаемите горива. Водородните горивни клетки не са толкова популярни или лесно достъпни, но не генерират никакъв CO2. Водородът освен това е най-разпространеният елемент в световен мащаб, което го прави много по-устойчив ресурс спрямо изкопаемите горива.
Първоначално използването на възобновяемата енергия в транспорта е било много скъпо решение, но с развитието на технологиите тя става все по-достъпна – с всяка изминала година. Първите соларни клетки датират още от 50-те години на миналия век, а самата идея за фотоволтаична клетка е предложена за първи път през далечната 1839 г. Което означава, че се опитваме да оползотворим силата на слънцето от десетилетия, а не от вчера. Първите комерсиални слънчеви панели са работели с около 6% ефективност, докато днес добрата домашна соларна система работи с ефективност между 22 и 25%. Единствено законите на термодинамиката биха могли да ни попречат да създадем фотоволтаични клетки, които да работят със 100% ефективност, а до момента изследователите са успели да постигнат до 47,1% ефективност в лабораторни условия.
С нарастването на ефективността, цената на комерсиалната технология има тенденция да пада. През 2017 г. соларен панел струваше около 3,17 долара за генериран ват. През 2021 г. цената падна до 2,77 долара за ват. Комплект слънчеви панели, който струваше 50 000 долара преди няколко години, сега струва по-малко от половината. Затова се смята, че слънчевата енергия не е единствената зелена опция за обществен транспорт, но пък е идеалният пример за това, как можем да използваме намаляващите цени на зелената енергия, за да направим обществения транспорт по-достъпен и чист.
За него се говори от доста време и у нас. Всички знаем, че замърсяването на въздуха, особено в през зимата в София, е отдавнашен проблем и въпреки положителните тенденции през последните години, столицата все още се бори със смога, който периодично надхвърля минималните си прагове. Виновници са различни фактори, като например географското местоположение на града, намиращ се в плато заобиколено от високи планини, което причинява трайни зимни температурни инверсии. Но налице са и други причини, свързани пряко с човешката дейност. Градът в последните години нараства бързо, не само като население, но и като брой нови жилищни и офис сгради. Броят на регистрираните в София превозни средства постоянно се увеличава, като към момента на 1000 жители се падат по 550-600 коли. Факт е също така, че българите карат едни от най-старите автомобили в ЕС: през 2017 г. една четвърт от всички превозни средства са били на възраст над 20 години, а друга част от близо 60% – между 10 и 20 години. Трафикът в София оказва и най-голямо въздействие по отношение на замърсяването на въздуха, който дишаме.
Ето защо, именно в София бе тествана за първи път в Европа иновативна практика за „зелен обществен транспорт при поискване“. Това означава, че вместо да се движат по предварително определени маршрути, новите електрически автобуси се движат по собствена карта на маршрута въз основа на търсенето на гражданите, подадено чрез мобилно приложение. То използва елементи на изкуствен интелект за усъвършенстване на анализа на данни, за да създаде най-ефективния път за всяко пътуване, като събира възможно най-много пътници. Проектът, наречен INNOAIR е с времева рамка от три години и стартира в края на 2020 година. В състава му са включени 8 партньора от местната власт, академичния, бизнес и гражданския сектор в лицето на Столична община, Софийски университет, Пловдивски университет, Асоциация за развитие на София, Център за градска мобилност, Национално сдружения на общините, Моудшифт Европа и Национален институт по метеорология и хидрология.
От друга страна, железопътният транспорт може да се превърне в най-чистият, най-удобният и най-бързият начин за придвижване в България. За съжаление, в последните две десетилетия пътниците намаляха драстично – повече от два пъти, дори без отчитаме влиянието на пандемията. Средната скорост на движение на влаковете също намалява, като основна вина за това (освен застаряващата техника) има влошеното състояние на железния път в доста участъци. Така че, едно от смислените неща, които България може да постигне, използвайки европейските средства от “Зелената сделка”, е да се инвестира в наистина модерен релсов транспорт. Ако той е достатъчно добре модернизиран и поддържан, използва модерни влакови системи и оборудване и се движи с висока скорост, то пътуването по отсечката София-Пловдив например ще отнема време, колкото да изпиете по едно двойно кафе с приятел на разговор. Факт е, че модерна високоскоростна железопътна система до Варна и Бургас би могла да е по-бърза и сигурна, отколкото пътуването с автомобил. Освен това големите ни градове биха могли имат регионални железопътни системи (по подобие на големите западни държави), чрез които хората от съседни по-малки градове да ходят на работа. Електрически влак, който спира на повечето градски гари в съответния областен център и най-вече се движи редовно е наистина чудесно екологично решение, стига да можем да осигури сериозните инвестиции за това.
Понякога най-доброто определение за дадена концепция може да бъде намерено чрез описание на това, което НЕ е. Когато става въпрос за идеята за зелена транспортна инфраструктура, това е доста лесно. Всичко, което трябва да направите, за да я разберете, е да си припомните преживяването, на което почти всеки от нас е ставал свидетел – да седим в неподвижните си коли по време на задръстване в препълнена магистрала, „наслаждавайки“ се на отделяните емисии и замърсяването на въздуха. Съвременната зелена транспортна инфраструктура е нещо, което би предоставило на хората различни начини за придвижване – бърз, луксозен, екологичен транспорт или дори възможност да се придвижват използвайки собствената си сила – ходене пеша, колоездене и др. Да не забравяме и тоталният „хит“ от последните няколко години в България и по света – тротинетките! Не подценявайте този тип електрически транспортни средства, както и велосипедите на батерии. Те наистина може би ще се окажат част от по-ефикасното и чисто придвижване на къси разстояния в градовете. Ето и още няколко важни идеи и стъпки, които трябва да направим, за да се радваме на по-екологичен и зелен транспорт:
Разбира се, все още има сериозен брой предизвикателства по пътя ни напред, към един по-чист спрямо днешния свят. Но малко по малко вече можем не само да мечтаем, но и постепенно да виждаме една малко „по-зелена Европа“, в която лесното, удобно и бързо пътуване не е вече синоним на увреждане на околната среда. Надяваме се тези принципи да бъдат спазвани навсякъде по света, за да можем да спасим планетата си от климатичните промени, които са все по-изразени с всяка изминала година.
