Зелената страст е обхванала цяла Европа. В момента всяка компания се старае максимално добре да оползотворява собствения си ресурс за производство и закупуване на чиста енергия. И това не се прави само за корпоративен имидж, а защото всеки бизнес се старае да минимизира разходите си. Тези процеси вървят усилено и в България.
За съжаление обаче електроенергията е особен вид стока. Тя не може да бъде просто съхранявана в туби от бензин, както на шега се изразяват експертите. Електроенергията се движи постоянно, като винаги трябва да има баланс между търсенето и предлагането. Двете криви обаче не винаги съвпадат. В момента в България вече има случаи на прекомерно производство на енергия от слънчеви централи в малки селца в Южна България, където през деня няма почти никакво потребление. Тази енергия трябва да се „изпрати“ по мрежата до потребителите в големите градове – Сандански, Благоевград, Разлог и други, където има предприятия, консумиращи я през деня.
В същото време, когато хората се приберат в домовете си след работа, потреблението се покачва. По това време обаче вече не работят соларните панели и електроенергията трябва да „дойде“ от другаде. Най-често тогава преносът е от конвенционална централа до жилищата на хората. Така се получава своеобразно повторно „изпращане“ на електроенергия там, където е необходима. Това затруднява управлението на мрежата или т. нар. „диспечиране“. За да преодолеят това предизвикателство, електроразпределителните предприятия у нас ускорено изграждат „умни“ мрежи.
За да станат умни мрежите, не е достатъчна само подмяната на електромерите с умни устройства. Навлизането на новите технологии във всеки етап от управлението на електроразпределителната мрежа е неизбежно.
„Във фокуса на нашата дейност е имплементирането на автоматизирани елементи по мрежата и внедряване на дистанционно обслужвани електромери на цялата територия, обслужвана от дружеството,“ казва Георги Миков, изпълнителен директор на ЕРМ Запад, част от групата на Електрохолд.
До момента на лицензионната територия на ЕРМ Запад са монтирани над 450 000 електромера с дистанционно управление – AMR (automatic meter reading). Намерението на ЕРМ Запад е техният брой да се увеличи двойно в близките години, допълва Миков.
„Развиваме и единна Географска информационна система (ГИС), като събираме и актуализираме масиви от данни за енергийните съоръжения и оборудване, които ще подпомогнат създаването на IT инструменти за гарантиране на точност на информацията. Проектът ни ще осигури намаляване на времето за реакция при аварийни ситуации и ще даде възможност за по-бързо откриване и предотвратяване на аварии, ще съкрати сроковете за присъединяване и предоставяне на техническа информация за енергийните съоръжения на клиентите. Тази стъпка е част от цялостната стратегия на компанията за дигитализация и модернизация на мрежата, която да отговаря на нуждите на една модерна европейска държава,“ казва той.
“Именно благодарение на новите технологии качеството на електроснабдяването се подобрява. Използваме съвременни средства за наблюдение състоянието на съоръженията, в т. ч. ултразвукова диагностика на въздушните електропроводи (с помощта на дронове) и термовизионна техника за трафопостове и възлови станции”, допълва Миков.
Качествената информация в ГИС заедно с възможностите на съществуващата система за управление на мрежата – SCADA, създават основата за изграждане на модерни смарт системи и тяхното ефективно управление. Ще са нужни и нови data центрове, които да управляват огромните масиви от данни, идващи от системите за управление и електромерите.
Въпросът е какви инвестиции са необходими, за да „поумнее“ мрежата, образно казано. Краткият отговор е, че нужните вложения ще са значителни. Ключът за осигуряване на тези средства може да бъде Модернизационният фонд.
Фондът е финансов инструмент на ЕС и ще се финансира от приходите от Системата за търговия с емисии. Основната му цел е да подкрепи зеления преход в десет държави от ЕС с по-ниски доходи (включително България) при модернизиране на техния енергиен сектор, повишаване на енергийната ефективност и улесняване на справедливия преход. По линия на фонда страната ни може да се възползва от милиони евро за подобни проекти, без това да натоварва крайните потребители с по-високи цени на електроенергията.
Самият Модернизационен фонд в България тепърва се структурира и ще са нужни усилия той да заработи възможно най-скоро. По линия на този фонд са предвидени 410 млн. евро за цифровизация на енергийната мрежа.
„ЕРМ Запад е кандидатствала за финансиране пред Министерство на енергетиката по линия на фонда“, обясни Миков.
Първият проект за модернизация на мрежата е за 100 млн. евро. Целта е той да бъде изпълнен в рамките на следващите 2 години. По него ще се обнови и модернизира цялата система за управление на данните, които ЕРМ Запад събира от електромерите. Това е т. нар. metering data management, който заедно с ГИС ще позволи по-ефективно онлайн управление на процесите в разпределителната мрежа.
Другият важен проект, който ЕРМ Запад се надява да финансира чрез фонда, е за нови 450 000 дистанционно обслужвани електромери. Всички тези инвестиции са от особено значение с оглед на Зеления преход и ще се осъществят извън инвестиционната програма на компанията, която всяка година се одобрява от Комисията за енергийно и водно регулиране. „Компанията и в момента инвестира усилия и средства в разработката на интелигентните системи за управление, но процесът изисква допълнителни ресурси. Затова разчитаме на подкрепата от Модернизационния фонд“, казва изпълнителният директор на ЕРМ Запад.
Ако средствата от Модернизационния фонд по-бързо достигнат до българските компании, то това ще освободи ресурс за изграждане на нова физическа инфраструктура, което освен всички ползи от модернизацията, ще позволи пълен контрол върху доставената и консумирана електроенергия и дали има кражби на ток.
По оценки на ЕРМ Запад при одобрение на финансиране от фонда, ще се осигурят допълнително между 15 и 20 млн. лева годишно за изграждане на нови съоръжения – подстанции, електропроводи и внедряването на модерни технологии в управлението на електроразпределителната мрежа. Върху този въпрос е важно сега да помислят политици и управленци, защото само след година-две на България ще се наложи изцяло да либерализира пазара на електроенергия и тогава вече битовите потребители няма да са на регулирани цени, а всеки ще търси най-добрата оферта за доставка на ток.
За момента у нас, по линия на друг европейски фонд – Плана за възстановяване и устойчивост, са предвидени обаче единствено средства за Електроенергийния системен оператор. Компанията поддържа опорната инфраструктура, за да може разпределителните компании да получават ток от производителите. Но само с вложения в ЕСО няма как малките бизнес и частни потребители реално да усетят какво е да си производител на ток и доколко е добре това за бизнеса или домакинството.
За да заработи Модернизационният фонд у нас все още има някои административни неясноти, по които държавата работи. Надеждата на компаниите е час по-скоро да бъде структуриран този фонд, защото заявките за нови ВЕИ присъединявания вече буквално заливат разпределителните компании. Капацитетът на мрежата за присъединяване вече е на ръба и скоро ще бъде превишен, категорични са от ЕРМ Запад. Заявките за присъединяване на нови ВЕИ централи, предимно слънчеви, само за миналата година са скочили над три пъти, спрямо кризисната 2021 г. А притеснителен факт за диспечерите е, че производството се планира в отдалечени места, където няма потребление. Там мрежата не е проектирана да „разхожда“ по два пъти дневно електроенергията в различни посоки… Този проблем тепърва ще се разраства и ключът към решението и цифровизацията може да бъде Модернизационният фонд.
От Модернизационния фонд може да се възползват 10 държави в ЕС и освен нас в списъка е и северната ни съседка. В Румъния, съгласно техните планове, цифровизацията на енергийната система оказва съществена роля за намаляване на собственото технологично потребление и за превръщането на румънския енергиен пазар в пазар, „подходящ за ВЕИ“. Именно вложенията в мрежата за ниско напрежение позволяват да се увеличи възможността за интегриране на ВЕИ-производители в нея. За да се постигне тази цел, Румъния се стреми да приложи концепцията за интелигентни мрежи, включително чрез широкомащабно въвеждане на интелигентни измервателни уреди.
Въвеждането на интелигентни измервателни системи в енергийния сектор е национален приоритет, като първа стъпка към цифровизацията на инфраструктурата. Интелигентните измервателни системи са признати заради своите предимства за крайните потребители, дружествата за комунални услуги и цялата енергийна система, включително ползи за околната среда чрез повишаване на енергийната ефективност и интегрирането на ВЕИ в националната електроенергийна система на Румъния. Звучи познато нали? Е, това в общи линии е посоката и в България. Но информацията тук е написана сега, но в Букурещ се готви вече преди повече от година. И Румъния реално вече започва да получава финансиране чрез Модернизационния фонд. Затова и там вече има изградени малки енергийни общности – именно тези структури показват колко независими могат да бъдат отделните страни и Европа при вноса на енергоносители.
Георги Велев е журналист с повече от 15 години опит в медиите. В периода 2002-2007 г. завършва Университета за национално и световно стопанство, първият випуск в УНСС „Журналистика и масмедии“ с икономическа насоченост. От 2007 до 2012 г. работи за ежедневника в. „Класа“, където започва да отразява енергийните теми. От 2013 г. се присъединява към екипа на новата медия с основна насоченост енергетика и отново поема най-актуалните въпроси, свързани с енергетиката като впоследствие заедно с Маринела Арабаджиева поема отговорния пост на заместник-главен редактор.
От септември 2022 г. е главен редактор на онлайн медията за енергетика, екология и икономика 3eNews, където работи по редица комуникационни проекти.
