Иновации, инвестиции и справедлив преход
Посланията от Green Transition 2022 - най-голямото събитие у нас, посветено на Зелената сделка
Обществото ни смята, че климатичните промени са реална заплаха за човечеството – 62% от българите са на това мнение.
В същото време близо 75% от българите не са запознати с целите на Зелената сделка на ЕС, основната от които е именно превръщането на Европа в първия климатично неутрален континент до 2050 г.
45% от българите не знаят/не могат да преценят дали е необходимо или не е осъществяването на Зелената сделка. Убедените, че тя трябва да бъде реализирана са 33% – основно по-млади хора с висше образование.
Това бяха част от изводите в проучване на агенция „Тренд“ по поръчка на Dir.bg.
Само година по-рано делът на хората, смятащи климатичните промени за реална заплаха е бил 68%.
Динамиката в процентите в голяма степен се дължи на войната в Украйна и страха от разширяването на конфликта. В същото време обаче проблемите, свързани с промените в климата, не могат да останат на заден план.
Ето защо е важно обществото ни да бъде добре запознато със стратегията на ЕС да участва в решаването на тези проблеми чрез политики за опазване на биологичното разнообразие, установяване на кръгова икономика и премахване на замърсяването, повишаване на индустриалната конкурентоспособност и осигуряването на справедлив преход за засегнатите региони и работници.
За да повишат информираността за икономическото, обществено и екологично значение на борбата с климатичните промени, Dir.bg и 3е-News организираха второто издание на международния форум Green Transition. Въпреки напрегнатото политическо лято събитието Зелената сделка – иновации, инвестиции и справедлив преход привлече огромен интерес в Sofia Event Center, където европейски лидери, ключови фигури от българската политика и бизнес, синдикати, водещи експерти, неправителствени организации и медии проведоха откровен разговор за решенията, възможностите и предизвикателствата, които зеленият преход ще постави пред икономиката и гражданите на България.
Възможности и рискове
Остро геополитическа противопоставяне, остра социална и икономическа криза и галопираща инфлация. Така президентът Румен Радев, който откри международната конференция Green Transition 2022, определи „интересните времена“, в които форумът се провежда.
Зелената сделка няма алтернатива и категорично трябва да се случи. Но това е непрекъснат и всеобхватен процес на дълбока икономическа, социална и личностна трансформация. Това е нов начин на производство и консумация на енергия, на стоки и услуги. Това е нов начин на прекарване на свободното време и отношение към околната среда. И не на последно място промяна в начина, по който се придвижваме. Това е огромна възможност за дълбока модернизация на нашите общества, заяви държавният глава.
Той обаче формулира няколко риска, касаещи зеления преход, един от които е „рискът от високата скорост“. По думите му имаме подтик да стигнем бързо до чиста енергия чрез отказ от базови мощности – ядрена енергия, въглища и газ. В същото време нямаме ясни технологични решения на най-големия проблем – за съхраняване на енергия. „Този, който успее да постигне финансово, рационално и технологично изпълнимо решение за съхраняване на енергията – той ще държи ключа към бъдещето”, заяви президентът.
"Възможностите съществуват, за да се възползваме от тях".
Този цитат на Елин Пелин използва еврокомисарят по „Сближаване и реформи“ Елиза Ферейра по време на участието си в GreenTransition 2022.
Kлиматично спешно положение
„Живеем в кризисни времена, не е свършила пандемията, а нахлуването на Русия в Украйна създаде хуманитарна трагедия и повиши глобално цените на храните и енергията. Ние сме в климатично спешно положение и трябва да спазваме целите от Парижкото споразумение“ – това обясни президентът на Европейската инвестиционна банка Вернер Хойер. Може да ни остават само няколко години за да избегнем най-лошото, коментира той.
„Тези предизвикателства изискват огромни инвестиции и не можем да се крием зад никое от тях. В Европейската инвестиционна банка ние сме се ангажирали в нашата работа с България и другите държави членки, за да се извършват такива необходими инвестиции и да преодоляваме тези предизвикателства“, категоричен бе той. Една от основните идеи на ЕИБ е да съсредоточи усилията си за финансиране само на зелени и устойчиви проекти.
Военните действия в Украйна от страна на Русия доведоха до много сериозни проблеми в цяла Европа. „Вносът на изкопаеми горива от Русия струва на ЕС близо 100 млрд. евро годишно, а страната използва тези приходи, за да финансира войната“, заяви и еврокомисарят по финансовите въпроси Паоло Джентилони по време на Green Transition 2022. По думите му прекратяването на зависимостта на Европа от руските горива обаче няма да е евтино, а ще изисква около 200 млрд. евро допълнителни инвестиции за следващите пет години.
Енергийният преход
Наличните предизвикателства и фактическите промени, настъпили в енергийния свят както в европейски, така и в международен контекст, предполагат много повече реализъм от днешна гледна точка, който вече намира конкретен израз, вкл. и в официални позиции на ЕС каквато се вижда в плана REPOWER EU. Това заяви енергийният експерт Славчо Нейков, който модерира посветения на енергийния сектор панел по време на Green Transition 2022.
Необходима е преоценка на основните акценти в европейската енергийна политика и подхода към нея – така Нейков обобщи посланията от панела. Това вече се видя след като в последните два месеца има чувствителна промяна в политиката и на Германия към ВЕИ и ядрените централи. Страната в момента е на път да запази последните си три работещи АЕЦ поне до следващото лято.
Допълнителен елемент за преоценката на подхода към предизвикателствата на прехода към зелена икономика е социалният фактор. Беше ясно подчертано, че своевременните действия към реформи на национално и местно ниво ще имат особено значение в контекста на енергийната сигурност, но и за социалната обвързаност на сектора с икономическото развитие на страната. В тази връзка беше припомнено, че в основата на Зелената сделка е грижата за гражданите.
Един от особените аспекти на социалния фактор е този за енергийната бедност. Това е проблем, чиито измерения към днешна дата не само не намаляват, а реално се увеличават. На този фон ясното послание към институциите, чуто по време на дискусиите в рамките на панела, беше свързано със спешната необходимост от ясно идентифициране на проблема, вкл. и на законово ниво, и набелязване на конкретни стъпки за лимитиране на влиянието му и постепенното му преодоляване. България е единствената страна, която все още няма дефиниция за термина „енергийна бедност“. Засега няма и индикации как точно той да бъде измерен и описан законово. А това е част от тежките реформи и решения, които следващо редовно правителство ще трябва да вземе, уточняват експерти.
През призмата на бизнеса наличието на ясна и предвидима стратегическа, законодателна и регулаторна рамка остава основен приоритет за България, обяснява Славчо Нейков. За съжаление на форума бе отбелязано, че тази очаквана стабилна среда нерядко не е налична. В тази връзка бяха дадени примери, свързани със съществени проблеми относно: липса на национална стратегия за развитие на енергийния сектор, често променящи се закони, проблеми с развитието на енергийната инфраструктура, особено в контекста на ВЕИ, както и ценовата политика. Беше отправено предложение към институциите за подготовка на добре обоснована пътна карта за реализация на енергийния преход към зелена икономика, съдържаща вкл. и елементи относно развитие на енергийната инфраструктура.
Бяха изразени и съмнения относно правилността на някои от заложените в Плана за възстановяване проекти. Паралелно с това, беше посочено ясното очакване за бързо представяне на обществеността на подготвящите се от държавните институции териториални планове за справедлив преход. Те все още се обсъждат и не са приети. А без тях трудно може да се реализират реформите в икономиката ни. Все пак първото плащане към страната ни по Плана за възстановяване се очаква през есента на тази година.
Компаниите са на ход
Време е да се отдели повече внимание от страна на всеки бизнес за стратегическо планиране по отношение на конкурентните предимства в новата глобална среда.
„Важно е ценностите да бъдат и осъзнати, а не само да се следва механично зададеният от регулациите път към устойчиво развитие“, това сподели модераторът на панела ESG политики и технологии на бъдещето доц. д-р Атанас Георгиев, декан на Стопански факултет и ръководител катедра „Икономика и управление по отрасли“ към СУ „Св. Климент Охридски“.
Д-р Георгиев е категоричен, че благодарение на социалните и управленски политики на компаниите може да се зададе правилен курс в посока опазване не само на работните места, но и на околната среда.
Според Петър Витанов, ръководител на Делегацията на българските социалисти в ЕП, зеленият преход трябва да съдържа три компонента – екологичен, съхраняване на европейската конкурентоспособност на фирмите и справедлива социална цена на прехода. „Това е тежка енергийна трансформация и е важно кой ще плати сметката“, каза Витанов.
Евродепутатът Радан Кънев говори за политиката за енергийна ефективност на сградите, върху която той се е фокусирал. Има много случаи, в които климатичният и социалният ефект са в конфликт“, посочи Кънев и апелира да се търси решение как това да не бъде допускано. „Целта е тази политика да стигне до милиони хора и до енергийно неефективните сгради“, подчерта Кънев.
София Касидова, ръководител екип за стратегическо развитие, пазарни и икономически анализи в ББР, заяви, че ESG политиките са политики за устойчиво бъдеще и за една по-справедлива и по-устойчива пазарна среда. „Всички трябва да насочат своите активи в ESG инвестиции“, заяви Касидова.
Особено внимание бе отделено и на иновациите, в които Европа доскоро изоставаше сериозно. Иновацията наистина може да бъде в основата на зеления преход, и то със стартъп решения, за каквито вече има много добри примери, но които обаче не бива да останат бели лястовици. Това бе част от посланието на Милена Стойчева, модератор на панела за иновации, предприемачество и високи технологии. Тя покани всички участници да се присъединят към Българския иновационен форум. „Имаме нужда от по-голяма критична маса, да си сътрудничим и заедно да реализираме зеления преход“, посочи тя.
Сътрудничеството между местна и централна власт е ключово
„За да има успех в зелената трансформация, трябва на първо място да имаме ясна политическа воля“, подчерта Таня Христова, кмет на Габрово. Тя бе един от участниците в панела, по време на който се изтъкна необходимостта от по-сериозна децентрализация и получаване на повече свобода от общините и регионите за осъществяването на техните проекти, включително в рамките на зеления преход.
Христова допълни, че трябва да се подобри синхронът между местните власти и държавата, за да се ускори реализацията на проекти, включително зелени. А опитът от последните години и дори десетилетия показва, че забавянето на децентрализацията и липсата на добра комуникация и синхрон между общините и държавата води до забавяне на проекти. В подкрепа на тезата си тя посочи, че България силно закъснява със създаването и реализацията на проекти по новия програмен период. В същото време, според Христова, е важно по тези и другите програми не просто да се усвояват пари, а те да водят до положителни ефекти.
По думите ѝ зелената трансформация трябва сама по себе си да бъде и стъпка към децентрализацията. В същото време и самите общини са длъжни да бъдат партньори и да работят заедно, когато е необходимо и рентабилно заради хората в тях.
По отношение на друга важна тема за Зеления преход – управлението на отпадъците, русенският кмет Пенчо Милков посочи, че те са енергоизточник, който може и трябва да се използва, ако това се прави без да има замърсяване на околната среда.
Според него обаче тук отново на дневен ред излиза партньорството и синергията между общини и държава. Мнението му е, че производството на енергоресурс от отпадъците не трябва да се прави от отделните общини или от частни компании, а от държавата. „Може да се създаде общо съоръжение, което да преработва отпадъците и да ги превръща в енергоресурс и то чист“, смята русенският кмет.
Едно от най-спешните неща, които трябва да се направят у нас за развитието на регионите, е картографиране на работната сила. Веднага след това трябва да се засилят инвестициите в образование, да бъде създадена тази важна за работната сила инфраструктура. След това и привличането на нови инвестиции и развитието на регионите ще се случат много по-лесно и успешно, смята Зорница Русинова, председател на Икономическия и социален съвет.
Тежките въпроси пред земеделието и зеления преход
Много важно е фермерите и потребителите да знаят какво се случва, да са убедени в правилността на зелените политики, защото ако не се провеждат правилно, те ще донесат по-високи цени, както производствени, така и на пазара. Затова зелената политика е като нож с две остриета. Войната в Украйна показа колко чувствителен е този сектор – цените отидоха в небесата при конфликт само между две държави. Това обясни агроспециалистът Явор Гечев, който в момента е служебен земеделски министър. Според него, държавата трябва да започне да осмисля ролята на браншовите организации като цялостен партньор, но не само при разговорите, а и при договорите, доставките на торове и препарати, заготовката, окрупняването и контрактуването на продукцията – както за големите вериги, така и за износ.
Сред амбициите на Европа е до 2030 г. да бъдат намалени с 50%, химическите торове, по-опасните пестициди, както и антибиотичните средства в животновъдството и рибарската индустрия. Друг ключов момент е да бъдат възвърнати до 10% ландшафтна инфраструктура – различни селскостопански територии, които не се използват за земеделие. „Това е свързано с много правилно прилагане на политиките, като всяка държава сама трябва да избере как да подходи, за да постигне тези цели“, заяви Гечев. Той също обясни, че заради застигналите ни високи цени и продоволствена криза сега е добър момент да се преосмислят част от мерките на Зелената сделка.
За изминалата една година никой не би си и помислил, че зелената и дигитална трансформация могат да станат още по-голямо предизвикателство, но както всички видяхме геополитическите конфликти шокираха пазарите, хората, дори и визионерите на зелените политики.
Европа е засегната остро от този шок. Но Старият континент има опита да бъде лидер и отново ще проправи пътя към устойчивото развитие. България вече е част от тези процеси. Важно е да преценим в какво да фокусираме усилията си, да имаме ясна визия къде искаме да стигнем и с какви политики и инструменти да го направим.
