Денят след Зелената сделка – ролята на бизнеса
Как заложените в Зелената сделка политики ще се отразят на развитието на компаниите обяснява Марина Стефанова, директор на магистърска програма „Отговорно и устойчиво управление“ в Софийски университет.
Европейският съюз отговаря за повече от една пета от световните емисии на CO2. Разочароващата истина е, че напредва много бавно с отделянето им от индустриализацията. Въпреки че общият брой на емисиите продължава да намалява с над 20% от 1990 г. насам, настоящите оценки обобщават, че ЕС все още не е на път да постигне целите от Парижкото споразумение и да намали емисиите с поне 55% до 2030 г.
Ето защо 2022 г. е ключова за Зелената сделка. Въпреки войната в Украйна и последиците от нея, започналите промени трябва да продължат, защото новите политики имат потенциал да бъдат вододел на напредъка по пътя ни към устойчиво развитие. Да ни отдалечат от зависимостите от изкопаеми горива, замърсяването и въздействието му върху човешкото здраве, изчерпването на ресурсите и кризата в биоразнообразието.
За да приложи ефективно Зелената сделка и да осигури система за справедлив преход за всички региони и сектори, ЕС разработва набор от трансформиращи политики. Само за създаването на подходяща правна рамка през последните две години ЕК подготви над петдесет нови директиви и регламенти, свързани с климата, енергията, кръговата икономика, транспорта, селското стопанство, финансовите услуги, биоразнообразието и управлението на отпадъци. Пакетът от юридически промени включва действия и за актуализиране на съществуващото законодателство, особено в направлението за повишаване на прозрачността на действията на предприятията, насочени към устойчивото им функциониране и развитие.
Какво да очаква бизнесът?
Зелената сделка има отражение в почти всички ключови сектори на икономиката. Най-засегнати са:
- Енергетика и комунални услуги
- Потребителски стоки и търговия на дребно
- Строителство
- Транспорт
- Финансови услуги
- Туризъм
Преходът към нулево нетно потребление и постепенното спиране на въглищата има значително социално-икономическо въздействие върху местните общности, където работят лигнитни инсталации или въглищни мини. Очаква се съответните области да бъдат подкрепени чрез Механизма за справедлив преход на ЕС, националните планове и други източници на финансиране.
За потребителските стоки и търговията на дребно преходът към кръгова икономика ще наложи промяна в модела, по който ежедневно работят. Някои от тях предполагат:
- въвеждане на задължителен минимален процент на използвани за производството на стоки рециклирани материали.
- изисквания за улесняване на рециклирането на продукти с минимални спецификации за поправка, насочени към удължаване на живота им.
- използване на икономически инструменти като екологично данъчно облагане, зелени данъчни реформи и подобрено управление на отпадъците.
В строителството се въвеждат по-стриктни закони, свързани с енергийните характеристики на сградите, придружени от финансиране и стимули за повишаване на енергийната ефективност. Очаква се държавите членки да се ангажират да обновят обществените и частните сгради, за да намалят потреблението на енергия и да стимулират строителния сектор, особено местните работни места.
Зелената сделка насърчава устойчивия транспорт, включително ще подпомогне електрификацията на железниците и използването на превозни средства с чиста енергия, и в същото време въвежда стриктни изисквания за мониторинг и докладване на консумацията на гориво и емисиите за корабоплаването и авиацията. По отношение на морския транспорт това означава инвестиции в алтернативни горива и развитие на устойчиви флотове.
За сектора на финансовите услуги е приет Регламент за устойчиви финанси, който да насочи финансирането, осигурено от национални и международни финансови институции, фондове и частни инвеститори към устойчиви инвестиции. ESG факторите (екологични, социални, управленски) се все по-интегрирани в кредитния рейтинг на финансовите институции, пренасочвайки масовото финансиране към устойчиви сектори и дейности.
Не на последно място, въпреки че в момента Зелената сделка не съдържа конкретни разпоредби за туризма, това е силно засегнат сектор и основните насоки за неговата трансформация предвиждат:
- Опазване на околната среда и управлението на отпадъците;
- Ограничаване на въздействието на свързания с туризма транспорт (морски или въздушен);
- Финансиране на зелена туристическа инфраструктура и прилагане на кръгова икономика;
- Подобряване на качеството на работните места в туризма;
- Подкрепа за благосъстоянието на местните общности.
Как следва да постъпят компаниите?
Ключова цел за всички организации е да постигнат климатична неутралност до 2050 г. Въпреки на пръв поглед сложната и многоаспектна картина, която формира външната среда за работа на компаниите, не можем да подминем възможностите, които се отварят пред тях.
Подобна промяна им позволява да преосмислят изцяло начините, по които създават, разпространяват, продават, поддържат и рециклират своите продукти. Компаниите имат реален шанс да експериментират, иновират, разработят и внедрят в своите производствени процеси нови и чисти продукти и технологии с привлечено публично и частно финансиране. В допълнение, биха могли да намалят причиненото от тях замърсяване и да участват активно в опазване на биоразнообразието.
За тази цел е необходимо всяка от тях да си разработи специфична програма за вътрешна трансформация, която да подпомогне създаването на въглеродно неутрално мислене в екипа, структурата, фирмените операции и новите възможности, които се откриват. Тази промяна предполага както възможност за устойчив растеж, така и усилия върху по-дългосрочни модификации в модела на създаване на добавена стойност. Ето какво могат да направят компаниите в тази посока:
- Да създадат ясна структура за разпределение на отговорностите по изпълнение на корпоративна стратегия за постигане на въглеродна неутралност.
- Да ангажират служителите и клиентите за постигане на целите за въглеродна неутралност чрез оценка на настоящите нагласи, наличните компетенции; разработване на планове за повишаване на квалификацията на екипа, включително създаване на нарочни стимули и награди.
- Да въвлекат потребителите и да използват клиентските канали чрез: приемане на стратегии и поставяне на цели за продажби на въглеродно неутрални продукти и изграждане на подобни сервизни услуги; да интегрират концепцията „net zero“ в маркетинговите кампании на дружеството; трансформиране на наличните сгради към отворени за клиентите пространства на въглеродна неутралност.
- Да приемат политики, процеси и индикатори за напредък и отчетност по пътя към въглеродна неутралност чрез преглед и актуализиране на действащите политики, процеси и принципи за вземане на решения и разработване на нови.
- Да съгласуват програмите за технологично обновяване и дигитализация, които водят до нови цифрови процеси, да вградят това мислене в избраните технологии и дигитална архитектура; да търсят гъвкави партньорства с ИТ доставчиците.
Едно е сигурно. Обучението и повишаването на квалификацията на работниците в секторите, които са най-зависими от изкопаеми горива, е от първостепенно значение, заедно със социалното включване, връзката между образованието и икономиката и общностите за достигане на индустрия 5.0 – засилване на активната роля и приноса на индустрията в обществото и допълване на подхода на 4-ата индустриална революция със зелени изследвания и иновации.
Следваща стъпка: Промяна във веригата на доставки
Компаниите, които са част от веригата на доставки, са сред основните източници на емисии от парникови газове. Интензивната цифрова трансформация може да бъде използвана за оптимизирането на усилията за декарбонизация. Ето какво можем да направим, за да променим традиционния модел на верига за доставки към свързана, интелигентна и високоефективна екосистема:
- Да прегледаме планираните промени на веригите за доставки, за да осигурим намаление на емисии в стратегията, в дизайна и в процесите на вграждане на нетната нула и да ги опишем в специална пътна карта.
- Да оценим въздействието върху климата по цялата верига на доставки, като изготвим калкулации на емисиите на парникови газове, допълващи фирмените данни с техники за моделиране на околната среда и ежегодно изчисление на отпечатъка.
- Да стимулираме доставчиците ни да намалят своите емисии чрез вграждане в цикъла на доставки и принципите на договаряне.
- Да осигурим финансиране или финансови стимули, както и да приемем някои иновативни модели на сътрудничество.
- Да изградим капацитет и умения на доставчиците за въглеродна неутралност чрез ангажиране в партньорства, обучение и специални инициативи.
- Да създадем свързана и интелигентна екосистема по веригата за доставки като определим ключовите ни доставчици, създадем сценарии за сътрудничество и се договорим на нови практики или гъвкави методологии за тестване на решения за въглеродна неутралност.
Д-р Марина Стефанова е директор на магистърска програма „Отговорно и устойчиво управление“ в СУ. Води нови дисциплини, сред които „Систематизация и стандартизация на КСО“ и „Отговорно и устойчиво развитие“. Ръководител е на ESG академията към Центъра за образователни услуги към СУ. Председател e на УС на Българска асоциация на КСО специалистите и член на УС на Асоциация на директорите за връзки с инвеститорите в България и Българска хранителна банка.
Активно съдейства за създаване на стандарти и политики в областта на КСО като член на Огледалния комитет на ISO 26 000 към Българския институт за стандартизация, Консултативния съвет по КСО към Министерството на труда и социалната политика, Националната контактна точка към ИА за насърчаване на МСП и Икономическия и социален съвет.
