4 тенденции, които ще оформят енергийният пазар в Европа до 2027 г.

Поради настоящата ситуация с военният конфликт в Европа, необходимостта от по-добра и гъвкава енергийна сигурност е очевидна и нужна все по-незабавно. Необходими са спешни усилия за ефективна замяна на зависимостта на Европа спрямо вносните изкопаеми горива. Енергийната оптимизация и преходът към устойчиви енергийни източници ще помогнат на Европа да стане самодостатъчна и енергийно независима. А това би могло да се постигне чрез увеличаване на използването на възобновяеми енергийни източници, масов електрически транспорт, устойчиви промишлени топлинни процеси, биоенергия, биогаз и водородно гориво вместо въглища и петрол, както и чрез максимално повишаване на енергийната ни ефективност.

Бурни години за енергетиката

Изминалата 2022 година бе доста стихийна и непредвидима за европейските енергийни пазари. След като изпитаха изключителна нестабилност и исторически ценови върхове преди малко повече от година, цените на електроенергията из целия континент се повишиха до почти непознато ниво миналата есен. Цените на едро както на електроенергията, така и на природния газ се увеличиха почти четирикратно спрямо предишните рекорди през третото тримесечие на 2022 г. в сравнение с 2021 г., създавайки опасения за рязко покачване на разходите за енергия за потребителите и бизнеса. За щастие оттогава насам цените паднаха неочаквано, отчасти благодарение на мекото време и необичайно топлата за цяла Европа зима.

Подобна нестабилност подчертава структурните предизвикателства, пред които е изправена Европа, докато се стреми да трансформира своята енергийна система от изкопаеми горива, отделящи въглерод. Във време, когато тези усилия за декарбонизация повишават търсенето на електроенергия в цяла Европа, пазарът се разкъсва от безпрецедентни ограничения на доставките. Войната в Украйна, прекъсванията на ядрените съоръжения във Франция и ниската мощност от водноелектрическите централи се комбинират, за да намалят значително оборотната мощност на континента – електричество, което може лесно да се включва и изключва. Предимно поради сушата, производството на водноелектрически централи намаля с 19 процента между януари и септември 2022 г. в цяла Европа в сравнение със същия период през 2021 г. Във Франция, където 32 от 56-те реактора в страната бяха спрени за поддръжка през септември, производството на ядрена енергия е намаляло с 14 процента за същия период.

Още по-дестабилизиращо е намаляващото предлагане на руски газ. Преди нахлуването на военни части в Украйна, Русия доставяше 30 процента от природния газ в Европа, ресурс, който оказва голямо влияние върху цените на електроенергията и е опора на енергийния микс на континента. Този дял обаче спадна до стойности между 15 и 20 процента през 2022 г. и е вероятно да намалее още повече тази година.

В същото време търсенето на електроенергия продължава да нараства поради процеса на декарбонизация и електрификацията в различни сектори. Тези постоянни тенденции означават, че европейците използват повече електроенергия от всякога. Продажбите на електрически превозни средства и електрически термопомпи за сгради и домове например, са нараснали с повече от 30 процента, докато търсенето на електроенергия за производството на желязо и стомана е нараснало от своя страна със 17 процента.

Диверсификацията: трудна, но неизбежна!

Намирането на алтернативи на руския газ е основният проблем за Европа днес. Европейската комисия приписва на втечнения природен газ ключова роля в краткосрочен план, който може да замени до една трета (50 милиарда куб. метра) от използвания руски газ през 2022 г. За щастие, без да има представа какво ще се случи през 2022-а, от самия край на 2021 г. ЕС работи активно и с други страни производителки на газ, за да осигурява доставки извън тези от Русия. САЩ пък се превърнаха в основния доставчик на втечнен природен газ за ЕС през 2021 г., като по този начин станаха инструмент за неговата енергийна сигурност. Това се дължи главно на пазарните сили, тъй като високите цени на газа в ЕС позволиха пренасочването на американските товари от Азия към Европа. Както ЕС, така и САЩ подчертаха желанието си да разширят това сътрудничество още повече – с цел допълнителни 15 милиарда куб. метра втечнен природен газ от САЩ през 2022 г.

Наясно с последиците от необузданите цени на енергийните пазари и по-високите сметки за потребителите на енергия, европейските лидери и регулатори активно обсъждат решения за облекчаване на икономическото въздействие на високите цени на енергията и продължаване на намаляването на разходите за бизнеса и потребителите. Почти всички правителства в ЕС се стремят или към директни плащания към домакинствата, или към временни намаления на сметките чрез по-ниски данъци и други такси. Освен това, Европейският съюз наскоро прие временен данък върху извънредните печалби на компаниите за изкопаеми горива и върху свръхприходите, направени от рязко нарастване на разходите за електричество. През декември 2022 г. министрите на енергетиката на ЕС също така се съгласиха с таван на цените на природния газ, който се задейства, когато европейските договори за газ за предния месец надхвърлят 180 евро за мегаватчас за три дни.

И все пак ограниченията в доставките и затрудненията в инфраструктурата могат да попречат на плановете за диверсификация на ЕС въпреки сегашните мерки. За да преодолеят някои от тези бариери, европейските страни ще трябва да инвестират в инфраструктура и проекти (напр. междусистемна връзка между Испания и Франция, регионални интерконектори между България и Румъния, терминали за регазификация и тръбопроводи) и в по-силна политическа и техническа координация. Това ще изисква от правителствата да се споразумеят за транснационални инвестиции и да направят индивидуални отстъпки, за да позволят на енергийния пазар на ЕС да работи правилно.

В резултат, предизвикателствата вероятно няма да приключат скоро. Прогнозираните горещи вълни през това лято, допълнителни прекъсвания на ядрени съоръжения, планирани за 2023 г., и по-нататъшни неизбежни намаления на вноса на руски газ водят очакванията на експертите до там, че да се твърди, че цените на едро на електроенергията може да не намалеят значително (дефинирани като връщане към три пъти по-високи от предкризисните нива) поне до 2027 г.!

Реални проблеми, реални решения

На фона на всичко казано дотук, според анализаторите се очаква през следващите няколко години да се очертаят 4 ключови теми, които да доминират в европейския енергиен пазар и неговото развитие. Ето кои са и те:

Стратегии и документи

Документът REPowerEU на Европейската комисия очертава план на стойност 300 милиарда евро за намаляване на зависимостта на ЕС от руските изкопаеми горива с две трети до края на 2025 г. и изобщо да не се внася руска енергия до края на 2030 г. Тази стратегия бележи историческа промяна в подхода на съюза към енергийните въпроси. Това ще окаже значително влияние върху енергийния сектор на Балканите. Планът се фокусира върху ускоряване на зеления преход и диверсификация на доставките чрез инвестиции в терминали за втечнен природен газ и друга газова инфраструктура.

Приетата през октомври 2022 г. от ЕС енергийна пътна карта е своеобразен успех за общите усилия на блока за съвместно решение на проблема на фона на значителните разлики в енергийния микс на отделните страни-членки. Същевременно, макар анонсът да е публична демонстрация на единство, очевидно е, че предстоящите преговори ще бъдат трудни. Най-малко 15 страни от ЕС – повече от половината от блока – настояват за амбициозен таван на цените и са все по-обезпокоени от стачки и протести срещу разходите за живот, разпространяващи се във Франция, Белгия и други държави-членки. Всичко това означава, че бъдещето на европейския енергиен пазар и сигурност е изправено пред уникалната комбинация от политически, ресурсни и технологични предизвикателства, с които само общите усилия и желание за компромис на всички частни и държавни участници ще могат да се справят.

Иво Цеков
Иво Цеков

Иво Цеков е журналист с дългогодишен опит в областта на технологиите с интереси, насочени към киберсигурността, устойчивото развитие и изкуствения интелект.

Завършил е специалност Международни отношения в СУ „Св. Кл. Охридски“, специализирал е в академични и изследователски центрове в Германия, Австрия, Словения и др.