Темата за устойчивост в земеделието е изключително обширна като тя засяга не само екологичните аспекти по отношение на използване на ресурси, преминава през процеса на производство, преработка, дистрибуция, маркетинг, разпространение и консумация, но засяга и икономически и социални аспекти. По време на международната конференция Green Transition 2023, водещи експерти в областта на агритех и фуудтех, представиха актуални виждания, свързани с развитието на сектора в България.
Концепцията за устойчиво развитие на обществото не е нова, има над 30 годишна история. Една от най-старите дефиниции на Световната комисия по околна среда и развитие (Комисията “Брундланд” 1987 г.), гласи че „Устойчиво развитие е развитие, което удовлетворява нуждите на настоящото поколение, без да излага на риск възможността на бъдещите поколения да посрещнат техните потребности“. Потребности, които неизменно са свързани с въпросите как използваме природни ресурси, как се грижим за почвите, как създаваме устойчива добавена стойност, какво е поведението ни като потребители.
Ключово за развитието на темата за устойчивост беше заседанието на Генералната асамблея на ООН, на което бяха определени целите на глобалното устойчиво развитие до 2030 г. Темата придоби развитие основно в екологичния аспект на устойчивостта след Парижкото споразумение, представянето на Зелената сделка и ключовите стратегии от Фермата до трапезата и тази за Биологичното разнообразие.
Вече виждаме обаче издигане на темата като важна с оглед предстоящия Съвет за климата на ООН през декември тази година. Виждаме и промените в законодателството на ЕС – Регламента за въглеродните поглъщания, Закона за възстановяване на природата, отчитането на въглеродния отпечатък на компании в хранителния сектор по цялата верига на производство от 2024 г., нарастващия интерес на фондовете за рисков капитал в инвестиции в агритех и публичното финансиране, което за новия програмен период е 40% от общия бюджет., за България над 3 млрд. евро.
Технологичният напредък в селскостопанския сектор отговаря на нарастващото търсене на автоматизация на фермите, дигитализация и устойчивост. Нововъзникващите тенденции в селското стопанство отбелязват преминаване към интелигентно земеделие и ефективно използване на времето и ресурсите, като същевременно намаляват загубите. Устойчивото земеделие основано на данни е концепция, която внедрява технологии като Интернет на нещата (IoT), и изкуствен интелект (AI). Роботите и дроновете ускоряват автоматизацията, като заменят ръчните операции беритба, премахване и унищожаване на плевели или пръскане. Изображенията от дронове и сателити, съчетани с GPS, осигуряват нов поглед над полето с висока разделителна способност и специфично местоположение. Освен това IoT устройствата, захранвани от сензорни технологии, събират полеви данни в реално време, което позволява на фермерите да вземат решения, базирани на данни. В допълнение, широкото приемане на прецизното земеделие и отглеждането на закрито през последните години привлече вниманието на IoT компании в земеделието. Взети заедно, тези технологични иновации генерират потенциал за устойчиви промени в земеделските практики. Фокусът е не само да се подобри цялостното качество и добива на културите и да се подобри управлението при отглеждането на животни, но и да се постигне крайната цел за устойчиво бъдеще. Технологиите, свързани с производстовот или преработката на храни придобиха значителен интерес след пандемията, имащи за цел да решат основни дисбаланси, свързани с това, че използваме 70% от водата за производство на храна, почвите деградират, генерират се емисии по неустойчиви вериги на доставка, генерират се и икономически загуби пропуснати възможности за добавяне на стойност и накрая 1/3 от тази храна се изхвърля.
Едно от ключовите решения за трансформиране на сектора към по-устойчив са технологиите в цялата верига от производство до потребление – стимулиране на тяхното създаване и достъп до решения. В Европа темата беше широко обсъждана в периода на изготвянето на Стратегическите планове – инструменти за финансиране на земеделието и храните за периода 2023-2027 г. с обсъждане на голямото предизвикателство може ли конкурентоспособността да бъде придружена с финансиране на устойчиви решения, но не и как може да се насърчи създаването на възможност от тези предизвикателства. За България е от изключително значение да се проведе мащабно запознаване с новите решения, да се разясни ползата им и да се даде шанс на стартиращи компании да произвеждат иновативни продукти и услуги. Ключът за прехода на България се крие в необходимостта от извеждане на темата за устойчивост и технологии извън обхвата на темите за финансиране в рамките на Европейските програми. Темата за устойчивост не бива да се облича в дрехи за новите зелени изисквания, тя е тема и за икономическа и социална устойчивост. На следващо място бизнесът следва да бъде активен в дискусията за предизвикателствата, стартиращите компании да имат възможност за достъп до валидация и тестване на технологични решения подкрепени с научни изследвания, бизнесът да участва и да задава посоката на насърчаване на научноизследователската и развойната дейност за повишаване конкурентоспособността и създаването на нови продукти и технологични решения. Като част от организацията Agriventures и оказвайки съдействие на различни участници в екосистемата вярвам, че достъпа до информация за възможностите за развитие на стартиращи компании, наука и бизнес, както и сътрудничеството с други сектори от икономиката може да бъде бързата писта за развитие на устойчиво производство в България, както видяхме за доказано с развитието на други сектори у нас.
Основните тенденции, които очакваме да се развият в Източна Европа и България са свързани с технологичните решения и управлението на данни по цялата верига от първично производство, през преработка, дистрибуция, маркетинг и консумация, проследимост на храните, алтернативни протеини, въглеродно земеделие, блокчейн, нови храни, нови съставки, технологии и храни, свързани с оползотворяване на хранителни отпадъци и загуби на храна, и най- интересната област, която е включена и в компонент Иновационната стратегия за интелигентна специализация 2021-2027 г. (ИСИС 2021-2027), свързана с развитие на биотехнологиите в земеделието и храните.
Картината при проследяване на тенденциите за финансиране от фондовете за рисков капитал и бизнес ангели претърпя значителни промени през последните години. Наблюдава се засилен интерес за иновации в областта на устойчивото развитие, земеделието и храните. Интерес се наблюдава при проследяване на данните и за инвестициите в биотехнологии – технология за използване на ензими и живи организми за производството на продукти или процеси, полезни за хората чрез растения, животни или микроорганизм, които притежавата молекули с уникални характеристики. Биотехнологиите са невероятно динамични сектор, зает да трансформира несигурността във възможност, ключовият въпрос е къде е България в използването на възможностите и улавянето на тези тенденции.
