Актуализираната пътна карта за декарбонизация от Международната агенция по енергетика (IEA) показва, че докато пътят към ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 °C се стеснява все повече, той остава постижим. Това би било възможно само ако правителствата надграждат върху силен растеж в технологиите за чиста енергия като слънчева и вятърната енергия, както и електрическите превозни средства. И това да става с още по-голяма амбиция към голяма цел за беземисионна икономика. Следващите няколко години обаче са критични. Без решителни действия през това десетилетие, прозорецът ще се затвори и светът ще бъде заключен в още по-опасни въздействия от изменението на климата. А какъв е ключът за справяне с проблемите – пестенето на енергия?
Покрай конференцията на ООН по изменение на климата (COP28) в Дубай само след няколко седмици, МАЕ определи действия, които са от съществено значение, за да се гарантира, че целта от 1,5 °C остава постижима. Това включва утрояване на капацитета за възобновяема енергия до 2030 г. и организирано намаляване на използването на изкопаеми горива. Също така от решаващо значение е удвояването на темпа на напредък в сферата на енергийната ефективност през това десетилетие. Тоест ако скоростно не се научим да пестим енергия, то целите на Европа и света за 2050 г. стават все по-трудно достижими.
Много политически лидери вече изразиха подкрепа за целта за удвояване на ефективността. През юни 46 правителства се съгласиха да работят заедно за постигането на тази цел във Версайската декларация, публикувана на 8-ата годишна глобална конференция на МАЕ за енергийна ефективност.
Даването на приоритет сега чрез удвояване или дори утрояване на напредъка в енергийната ефективност, заедно с утрояване на възобновяемия капацитет до 2030 г. – също беше обсъдено на тазгодишните срещи на Г7 и Г20. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предложи „инициатива да се работа по постигане на глобални цели за енергийна ефективност и възобновяема енергия“, отбелязвайки, че те могат да бъдат разработени от COP28 „заедно с организации като МАЕ“.
Ключът сега е да се гарантира, че енергийната ефективност остава високо в дневния ред, като се изгради консенсус за по-силни глобални ангажименти и действия в тази посока. Пътната карта за декарбонизация на МАЕ показва какво трябва да се случи до 2030 г., ако правителствата са сериозни за постигане на нетни нулеви емисии до средата на века и ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 °C.
Целите остават в няколко ключови направления: удвояване на напредъка в енергийната ефективност и утрояване на възобновяемия капацитет, заедно със 75% намаляване на емисиите на метан в енергийния сектор. Това, заедно с огромното увеличаване на електрификацията с сектротие отопление транспорт, заедно ще представляват 80% от намаленията на емисиите, необходими това десетилетие.
По време на глобалната енергийна криза, последвала нахлуването на Русия в Украйна, енергийната ефективност получи ново признание като механизъм за едновременно справяне с енергийната сигурност, достъпността на енергията и изменението на климата. Мерките за насърчаване на енергийната ефективност и стимулите за ефективни технологии вече стават все по- силна част от политиката и законодателния отговор.
Всъщност анализът на МАЕ показва, че нови или засилени мерки за ефективност са въведени в страни, представляващи над 70% от световната икономика. В резултат на това светът е свидетел на рекордни инвестиции в енергийна ефективност, докато интересът на потребителите към ограничаване на консумацията на енергия е по-висок от всякога.
Благодарение на тези мерки глобалната енергийна интензивност – мярка за това колко ефективно световната икономика използва енергията – се е подобрила с малко над 2% през 2022 г. Това означава, че единица енергия, консумирана през 2022 г., е генерирала 2% повече икономическа продукция, отколкото през 2021 г. Този показател е с повече от два пъти по-висок процент на подобрение в сравнение с предходните четири години и тази стъпка се приема много позитивно от международната общност.
Въпреки това, удвояването на напредъка в енергийната ефективност в бъдеще означава увеличаване на този темп на подобрение два пъти, до малко над 4% средно всяка година между сега и 2030 г. Това би означавало, че през 2030 г. една единица използвана енергия би трябвало да генерира 40% повече икономическа продукция.
Потенциалната печалба за всички е огромна – както за планетата, така и за хората и бизнеса. Постигането на тази цел ще доведе до икономия на енергия през 2030 г., еквивалентна на целия петрол, който секторът на глобалния автомобилен транспорт е изразходвал през 2022 г., изчисляват от МАЕ. Ключови действия за удвояване на напредъка в ефективността – а именно подобряване на техническата ефективност на сградите и оборудването, ефективността на материалите, промените в поведението и по-голяма електрификация ще насочат света към намаляване на емисиите с повече от 7 гигатона през 2030 г. в сценария за декарбонизация на МАЕ. , Това представлява почти половината от всички намаления, постигнати през тази година.
Консумацията на по-малко енергия също води до по-малка енергийна система, която изисква по-малко физическа инфраструктура. Следователно удвояването би осигурило значителни икономии на разходи за индустрията и правителствата, смятат от МАЕ. Това предположение обаче контрастира рязко с идеята за по-широка употреба на електромобили и електрификация на редица икономически сектори. Това означава изграждане на хиляди километри нови електропроводи за нуждите на бизнеса и електромобилите.
Потребителите също се възползват от предимствата на подобрената ефективност, включително по-здрави, по-комфортни домове и работни места, по-ниски сметки за енергия и повече въздух за дишане. Нещо повече, удвояването би довело до създаването на над 3 милиона работни места с повече работници, необходими за подпомагане на реконструкцията на сгради и инсталирането на енергоспестяващи технологии.
Удвояването на напредъка в ефективността е предизвикателство, което изисква глобална промяна в амбицията за енергийна ефективност. Но много правителства създадоха прецеденти. Всъщност от 150 държави, анализирани от МАЕ, почти всички (91%) са подобрили своята енергийна интензивност с 4% или повече през поне една година през последното десетилетие. Повече от половината (52%) са го направили в поне три отчетени години.
Предизвикателството, което предстои пред правителствата обаче, е да изпълняват последователно този показател в продължение на почти десетилетие. Пет страни от Г-20 – Китай, Франция, Индонезия, Япония и Обединеното кралство – през последните години успяха да поддържат средно 4% или повече за период от пет години, става ясно от данните на МАЕ.
Добрата новина е, че знаем кои политики са необходими, за да превърнем тази цел в реалност. И в повечето сектори необходимите технологии вече са на пазара.
Вземете например климатиците. Пътната карта на МАЕ показва, че до 2030 г. всички климатици, продавани в световен мащаб, трябва да бъдат високоефективни. Това е жизненоважно за компенсиране на нарастващото търсене на охлаждане, което увеличава нуждите от електроенергия. И все пак новите данни на агенцията показват, че вече има набор от квалифицирани продукти, достъпни за потребителите на пазари, където търсенето се очаква да расте бързо. Такива пазари са Югоизточна Азия и Латинска Америка. С правилния пакет от политики средната ефективност на тези продукти може да се увеличи, докато разходите за закупуването и използването им ще намаляват.
От решаващо значение е, че политиките за постигане на подобрения на енергийната ефективност са въведени в много страни – те просто трябва да се прилагат по-широко. Например, правителствата биха постигнали удвояване на ползите от енергийната ефективност, ако приемат политики, които съответстват на:
• Стандарти за осветление в Южна Африка
• Строителните норми в Тунис
• Правила и регулации за климатиците в Китай
• Стандарти за икономия на гориво при автомобилите в САЩ
• Правила за електродвигатели в ЕС
• Политики за тежката промишленост в Индия
Всичко това са примери за политики с висока амбиция, които съществуват и днес. Ако всяка страна приложи и подкрепи правилно пакет от такива политики, обхващащи всички ключови сектори, то тогава те ще постигне глобалната цел за удвояване на мерките за енергийна ефективност.
Трябва също да бъдат включени по-добра информация за потребителите и силни финансови стимули. Например, много държави постигнаха голям напредък по отношение на енергийната ефективност, като предлагат безвъзмездни средства за проекти за модернизация, които могат да насочат темповете на обновяване към това, което е необходимо до 2030 г. В допълнение на тези мерки е те да се съчетаят със строги строителни норми и „обслужване на едно гише“, което помага на потребителите да се постигне многократно по-висока ефективност в техните домове.
С Пътната карта на МАЕ за декарбонизация и Политическия инструментариум за енергийна ефективност на агенцията като ръководство, стъпките при правителствата за постигане на целите за удвояване стават все по- ясни. Но въпросът не е дали технологиите или политиките съществуват – а как да се достигнат целите достатъчно бързо. Остават 74 месеца до 2030 г. Всяка година на бавен напредък означава, че са необходими повече и повече усилия.
Действието става по-спешно поради продължителността на времето, което може да отнеме, за да се извлекат пълните ползи от политиките. Например, новите стандарти за минимална енергийна ефективност (MEPS) за уреди могат бързо да извадят от пазара най-малко ефективните продукти, но може да минат няколко години, преди средната ефективност на всички продукти, инсталирани в домове и предприятия, да се подобри.
Анализът на IEA показва, че правителствата могат да създадат ранна инерция, като се съсредоточат върху области, в които вече са налице основите на политиката. Например, съществуващите данъчни кредити или безвъзмездни средства за стимулиране на изграждането на жилищни термопомпи могат бързо да бъдат увеличени, като се използват същите процеси и правила за кандидатстване.
По същия начин е много по-лесно да се надграждат съществуващи системи за стандарти за енергийна ефективност за домове, уреди или превозни средства, отколкото да се започне от нулата. Много държави имат въведени стандарти, които са остарели или са определени много под нивото, което се счита за най-добри практики вече. Подобряването им би осигурило бърза печалба за всички.
Удвояването на скоростта на подобрения на енергийната ефективност от сега до 2030 г. е от решаващо значение, за да постави глобалната общност в пътя за декарбонизация към 2050 г. Тази цел е амбициозна. Но също така е постижимо – и жизненоважно, за да се запази жива възможността за постигане на целта от 1,5 °C. Преди COP28 това трябва да е и сред топ приоритетите на конференцията в Дубай.