Трудните двуседмични преговори за опазването на планетата ни приключиха. Перлата на Обединените арабски емирства – Дубай – събра на едно място над 70 000 гости от целия свят. Всички те имаха една цел – да спасят планетата от прекомерно затопляне. И в крайна сметка всички постигнаха консенсус по темата. Скромен, но все пак е консенсус https://www.cop28.com/en.
Този текст в крайна сметка бе съгласуван от делегати от близо 200 държави и призовава светът да се отдалечи от „изкопаемите горива в енергийните системи по справедлив, организиран и равнопоставен начин“. По-силните искания за „поетапно премахване“ на изкопаемите горива в крайна сметка бяха неуспешни. Преговорите станаха доста изнервени в последните дни, дори се появиха нотки на протести. Но в крайна сметка петролните гиганти си казаха своето.
Споразумението също така признава необходимостта от постепенно намаляване на „неотслабващото“ изгаряне на въглища и преминаване към енергийни системи, съответстващи на нетни нулеви емисии до 2050 г., като същевременно се ускоряват действията през „критичното десетилетие“ – сегашния период от 2020 до 2030 г.
Повечето инженери и учени, проучващи въпросите на климатичните промени за осъществяване на този преход на енергийната система, вярват, че това споразумение не успява да се справи с използването на изкопаеми горива в основата на климатичната криза. Основните анализи и виждания как ще се прилага това споразумение те първа предстоят. Но първите впечатления са, че то остава противоречиво и не попълва в достатъчна степен амбициите за опазване на климата.
Подобен подход е в противоречие с научния консенсус относно неотложната необходимост от драстично намаляване на потреблението на изкопаеми горива, за да се ограничи глобалното затопляне до 1,5°C.
Учените припомниха на няколко пъти, че изгарянето на въглища, петрол и природен газ представлява 75% от цялото глобално затопляне до момента. И 90% от емисиите на CO2, който станаха толкова известни в последните две десетилетия.
И така, какво всъщност изисква текстът от държавите да правят с тези горива – и какви вратички биха могли да използват, за да продължат да ги използват и в бъдеще?
Тези държави, които се застъпват за продължаващото използване на изкопаеми горива, положиха всички усилия да добавят термина „необхванати“, когато по време на преговорите беше предложено постепенно намаляване или изключване от изкопаемите горива. А „обхванатите емисии“ в този контекст обикновено означават използване на технология за улавяне и съхранение на CO2, чрез която се измерват и ограничават тези емисии в атмосферата. Най-всеобхватният пример в това отношение е в енергетиката, където повечето от емисиите вече са обхванати. В Европа предстои разширение на Схемата за търговия с емисии и тя да обхваща сградите и транспорта. От тези два сектора зависят и други около 40% от емисиите, отиващи в атмосферата.
По отношение на „обхванати“ и „необхванати“ емисии в текста обаче няма ясна дефиниция какво се цели с това намаляване. Тази неяснота позволява широко и лесно злоупотребяващо тълкуване на това какво представлява „намалено / обхванато“ използване на изкопаеми горива.
Ще бъде ли достатъчно улавянето на 30% или 60% от емисиите на CO₂ от изгарянето на определено количество въглища, нефт или газ? Или използването на изкопаеми горива ще се счита за „намалено“ само ако 90% или повече от тези емисии се уловят и съхраняват за постоянно заедно с малко изтичане на „неорганизирани/необхванати“ емисии на мощния парников газ метан. Именно тези метанови молекули създават огромни проблеми за глобалното затопляне и все още големи количества от тях се изпускат от петролната и газовата инфраструктура. А дали мерките ще са достатъчни единствено учените могат да кажат. Скептицизма обаче стои и в момента. Предположенията на учените към засега са, че траекторията за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий трудно ще бъде достигнато до 2050 г. По-скоро ще се запази прогнозата за до 2 – 2,2 градуса затопляне. Освен ако не се постигне кардинална промяна в използването на горива в промишлеността и енергетиката.
Това е важно. Въпреки споразумението, за което се предполага, че почита „науката“ за изменението на климата, ниските нива на улавяне с високи остатъчни и неорганизирани емисии са в противоречие с това, което изследванията показват, че е необходимо за ограничаване на глобалното затопляне до международно договорените 1,5°C и 2°C спрямо прединдустриалните нива.
В доклад (https://www.ipcc.ch/report/sixth-assessment-report-working-group-3/) от 2022 г. Междуправителственият панел по изменение на климата (IPCC) посочи, че почти всички въглищни емисии и 33%-66% от емисиите на природен газ трябва да бъдат уловени, за да бъдат съвместими с Парижкото споразумение от 2015 г.
Това предполага, че светът ще разполага със значителни възможности за изсмукване или съхранение на въглерод от въздуха през следващите десетилетия (https://papers.ssrn.com/sol3/papers.cfm?abstract_id=4574502). Калкулациите са за поне няколко милиарда тона годишно, смятат специалистите. Ако тези чудодейни машини за улавяне на въглерода не успеят да се материализират, то има и друг вариант. Тогава ще се наложи улавянето на въглерода да бъде въведено почти за всички видове горива. В редица страни от Европа и в други части на света и в момента се използват „естествените“ технологии за съхранение и улавяне на CO2. Засаждането на дървета се оказва, че е особено ефективен начин за намаляване на вредните емисии. В Албания например това е основна политика на държавата – засаждането на нови дървета спомага не само за „улавянето“ на въглеродните емисии, но и има различни други ползи.
Фактът, че разграничението между „обхванати“ и „необхванати“ изкопаеми горива не е изяснено, и досега не бе използвана тази възможност. Но новите технологии могат да спомогнат за по-добрата ефективност на споразумението от COP28 в Дубай. Тази липса на яснота може да удължи зависимостта от изкопаеми горива под прикритието на емисии, които са извън системи за търговия с CO2.
Това би причинило по-голяма вреда на прехода, като позволи продължаване на инвестициите в инфраструктура за изкопаеми горива – нови въглищни централи, например. Чрез подобни инвестиции в изкопаеми горива ще се попречи на другата цел на COP28: да се утрои капацитетът за възобновяема енергия до 2030 г.
Като не дефинира изрично тези термини, COP28 пропусна шанса да постави твърд, научно обоснован еталон за бъдещо използване на изкопаемите горива. А това води и до витиевато обяснение и доказване на така прокламирания консенсус.
След срещите в Дубай се вижда, как се увеличава вероятността светът да надхвърли температурните цели на Парижкото споразумение. И заради това ключова роля занапред ще играят различните възможности за складиране и съхранение на вредните емисии.
Някои технологии за премахване на въглерод, като системите за директно съхранение са още в много ранен етап на развитие и достигането им до промишлени размери е голямо предизвикателство. Но това усилие не трябва да омаловажава спешната нужда от намаляване на емисиите на първо място. Този балансиран подход е от жизненоважно значение не само за спиране, но и за обръщане на траекторията на затоплянето, в съответствие с амбициозните цели от Париж.
Имаше само една наистина недвусмислено успешна среща на върха на ООН за климата: Париж през 2015 г., когато преговорите за споразумение отгоре надолу бяха прекратени и започна ерата на колективно и доброволно увеличаване на съкращенията на емисиите, смята някои изследователи. Други са на мнение, че и сегашните преговори на COP28 доведоха до нови смели крачки в опазването на климата. Все пак и сегашната среща на COP в Дубай бе важна щом и богатите на петрол страни се съгласиха да намалят изкопаемите горива. Дори и в един момент да ги изключат изцяло. Дори вече се виждат призиви как Обединените арабски емирства ще се радват на „последния“ барел нефт, който ще бъде използван през 2050 г.
Все пак, относно сегашния консенсус трябва да е ясно че в наши дни този общ ангажимент за „постепенно намаляване и след това премахване“ не е пълен. В него не са ясно дефинирани вариантите за спиране на използването на изкопаеми горива. Сегашния COP28 поне се доближи до тази дефиниция, под натиска на западните страни, които поддържат идеята за декарбонизация.
За първи път тази година България имаше собствен павилион по време на COP28. Страната ни участва в редица инициативи, които бяха подкрепени от развитите държави. Така например страната ни и още 21 други държави приеха Декларация за утрояване на дела на ядрената енергия до 2050 г. С това се заяви още по-силно ангажиментът на България да развива ядрената енергетика и занапред. Включихме се и в американската инициатива Net-Zero Government Initiative – Leading Bу Example, чиято цел е постигане на декарбонизация в дейностите на държавните структури до 2050 г.
Подписан бе и меморандум между министрите на околната среда на България и Украйна, който е за сътрудничество в областта на опазването на околната среда. Българският екоминистър изрази и подкрепата си за проекта на Украйна за международна Декларация за околната среда.
Важен елемент в тазгодишния COP28 бяха и децата. На българския павилион УНИЦЕФ организира дискусия за климатичните права и ролята на децата в климатичните политики. На събитието бе обявено, че още държави се присъединяват към Декларацията за децата, младежите и действията по климата. България бе сред първите държави, подписали документа още преди година.
Представянето на България на COP28 бе изключително успешно според министъра на околната среда и водите Юлиян Попов. Сред ключовите срещи министър Попов обърна специално внимание на тази с Джим Скея, председателя на Междуправителствената експертна група за климатичните промени (Intergovernmental Panel on Climate Change, IPCC). Ето и информация за българските резултати на COP28. За разлика от други срещи, на които се говори за бъдещето, целта ни беше да покажем къде се намираме и се оказа, че сме на много добра позиция. Българският бизнес имаше също солидно представителство след като фирми от тежката промишленост, стартъп и малки компании се представиха, редом до технологичните марки като „Дронамикс“ и „ЕндуроСат“.
А следващата конференция – COP29 в Азербайджан страната ни направи чудесен жест към партньорите от Баку – България подкрепи председателството на конференцията там, макар че повече от година българските власти настояваха София да бъде домакин на срещата. Това предложение бе блокирано от Русия и Беларус и не можа да се осъществи.
Идеята на българските власти е да има т. нар. „разпределен COP” (distributed COP) като страната ни ще поеме част от събития, съпътстващи финалната конференция. Искаме да направим по-включващ и по-разбит на различни събития форум. В настоящия си вид този COP е необозримо по своя мащаб събитие, обясни министър Попов. Това е визия за няколко отделни значими климатични конференции, разпределени в няколко страни на Източна Европа.
На сегашната климатична конференция България представи национални изследвания за реалната проява на климатичните промени като например проучванията в Черно море на Института по океанология на БАН.
