Първата по рода си дискусия у нас за председателството от страна на България на годишна среща на върха на ООН за климата през 2024 г. (COP29), очаквано събра значителен интерес в първия ден на Green Transition 3.0.
Темата на панела бе една от най-неразпознаваемите в предварителния период преди организирането на форума, но възможността България да събере политическия и икономическия елит на света в края на 2024 г., набира все повече популярност, както стана ясно от повишения интерес на участниците, които посетиха панела и участваха в дискусията.
Панелът бе открит със силно видео послание за ползите на България и региона от министъра на околната среда и водите г-н Юлиан Попов, който е един от дългогодишните радетели на провеждането на годишна климатична среща в Югоизточна Европа и по-конкретно в България. Г-н Попов се включи от срещата на министрите по околна среда в Люксембург и каза, че зад номинацията на България стоят всички държави от ЕС, които ще помагат дейно през идните месеци страната да преодолее блокирането от страна на Русия, провеждане на СОР29 у нас или в региона.
Г-жа Чарлина Вичева, Директор на генерална дирекция “Морско дело и рибарство” към Европейската комисия запозна аудиторията с важността на океанско-климатична връзка, която е ключов компонент на всяка COP. Адресира и връзката на региона с река Дунав и Черно море и запозна гостите с работата на ЕК по отношение на възстановяването на водите и океаните и възможностите за финансиране на всички тези дейности, чрез финансовите инструменти на ЕС.
Г-жа Светлана Жекова, Международен експерт в областта на околната среда и изменението на климата, която води в момента преговорите от страна на българската държава в секретариата на Конвенцията за климата на ООН се включи от мястото на преговорите с ООН, с детайлна презентация за формалните и неформални процеси на ниво ООН, и с разяснения за голямата възможност на политическо, дипломатическо и икономическо ниво за България. Не на последно място, г-жа Жекова разясни, че въпреки блокирането на номинацията на България от Русия, все още има достатъчно възможности това предизвикателство да бъде преодоляно на техническо и политическо ниво, за да може България и региона да проведат срещата на върха в Югоизточна Европа, дори това да означава не през 2024 г, а година или две след това.
Вицепремиерът по климатичните политики и министър на околната среда през 2022 г., г-н Борислав Сандов, който през юли 2022 г. подаде към ООН официалното решение на Министерски съвет за председателстване на СОР29 в България заяви, че новото правителство трябва да приоритетно да включи срещата на върха в своите приоритети през оставащите месеци до края на годината, както и нещо много важно, а имено подсигуряването на бюджет от страна на България, което е последната важна част от всяка държава домакин, като гарант за ангажираност.
Г-н Пламен Панчев, изпълнителен директор на Тракия икономическа зона, откровено запозна гостите, че провеждането на СОР29 в България се подкрепя силно от бизнеса, и че това е най-силният знак за политическа и икономическа стабилност, от която всички в България ще имат само ползи.
Г-жа Миля Димитрова, Старши консултант „Климат и устойчивост“ в Делойт България, но и един от най-разпознаваемите климатични експерти подкрепи предходните панелисти, като подчерта, че общините и регионите в България трябва бъдат включени в този разговор, за да видят и те ползите от климатичните промени, а не само предизвикателствата.
Последна в панела взе отношение г-жа Светлана Боянова, председател на Института за агростратегии и иновации и ръководител на Европейския цифров иновационен хъб AgroHub.BG, както изпълнителен директор на Българска аграрна камара. Г-жа Боянова категорично потвърди, че земеделският сектор в България вече много силно усеща климатичните промени и темата за адаптация на земеделския сектор на срещите на върха на ООН е сред водещите политически и икономически въпроси. Тя подчерта, колко важен е този въпрос за България, като изрази надежди и подкрепа СОР29 да се случи у нас, което отново да върне доверието на земеделските производители, че секторът ще се развива успешно чрез иновативни природобазирани решения, особено в посоката на съхраняване и управление на водните и почвени ресурси.
От страна на аудиторията постъпиха основно въпроси как може България да преодолее блокирането от Русия и какви са дългосрочните политически и краткосрочните икономически ползи за страната и региона.
В отговорите и своите заключителни изказвания панелистите твърдо застанаха зад идеята СОР29 да се проведе в България, и че е необходимо постоянство и воля, за да можем да преодолеем не само предизвикателствата с климатичните промени, но и за бъде тази среща ускорител на внедряване на всички решения за декарбонизация в страната.
Модераторът на среща г-н Георги Стефанов закри дискусията за СОР29 с новината, че България изпревари европейските лидери, които на следващия ден се събираха на среща в Париж на 22 и 23.06.23 г., за да подкрепят подход за нов глобален консенсус за зелен преход и нов глобален финансов пакт за ускоряване на напредъка към устойчиво развитие. Г-н Стефанов заключи, че дискусията и диалога по отношение на СОР29 трябва да продължат и през следващите седмици и месеци, и е оптимист за провеждането на срещата на върха у нас през 2024 г.
