По време на международната конференция Green Transition 2023, беше засегната темата за продоволствената сигурност в контекста на европейските стратегически политики.
Това стана в панела „Цени, храни и продоволствена сигурност“, който се състоя в третия ден от форума, а активно участие взеха Кирил Вътев, министър на земеделието и храните в кабинета на Република България; Люпчо Николовски, министър на земеделието, горите и водното стопанство на Република Северна Македония; Атидже Алиева-Вели, български евродепутат от групата на „Renew Europe“ в ЕП, пълноправен член на Комисията по земеделие и развитие на селските райони в ЕП; Синан Вейсал, Член на УС на браншова камара “Плодове и зеленчуци” и член на УС на Българска аграрна камара; Симеон Караколев, Съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА), а модератор на панела беше г-жа Зинаида Златанова – Заместник министър-председател и министър на правосъдието (2013-2014).
Темата с продоволствената сигурност е тясно свързана с климатечните промени, опазването на околната среда, здравни, икономически и геополитически кризи. Това налага интегриран и всеобхватен подход към целия сектор.
Към момета темата за продоволствената сигурност и цените на храната се разглеждат почти изключително в контекста на европейските стратегически политики и документи, каквито са Европейската зелена сделка и стратегията “От фермата до трапезата“.
Необходим е систематичен подход към всички части на веригата за производство на храни. Сегментираният подход по сектори е неефективен и не дава резултат. Необходимо е просмисляне на цялостната национална стратегия в областта на земеделието и храните, за да се изчистят недостатъците, така че секторът да е подготвен да посрещне промените, произтичащи от най-голямата реформа от десетилетия насам. Освен това, преориентирането на земеделието и производството на храни трябва да отговаря на новата обстановка в условията на множество кризи.
Продоволствената сигурност следва да бъде първостепенен приоритет. Докато на ниво ЕС е постигната самодостатъчност на производството на храни, като при това ЕС е нетен износител, то в България има сериозен недостиг и, съответно, внос на плодове, зеленчуци, мляко и месо.
Връзката на храната и здравето е очевидна в днешния свят. Затова е важно, здравословното хранене да се подкрепя и промотира и да не се превръща в насърчение на измами с храни и заблуждаване на потребителя. Насърчаването на консумацията на продукти, произведени близо до потребителя е всепризнат подход за намаляване на въглеродния отпечатък, за устойчив начин на производство и консумация на храна. Изключително слабо развита в национален мащаб е политиката по предотвратяване на загубите и разхищението на храни.
Зелените политики и земеделието трябва да се развиват във взаимна полза, а не едни срещу други. Земеделието в Европа не е спряло да допринася за опазването на околната среда още от 1991 г. насам. Страните-чланки, присъединили се по-късно като България, също са включени в изпълнението на тези ясни цели. В Европейския съюз обаче става все по-трудно да бъдат подкрепяни големи законодателни предложения на ЕК, свързване със Зелената сделка, защото целите им са прекалено амбициозни и не отговарят на реалността. Това се отнася за законодателството за пестицидите, възстановяването на природата, биоразнообразието и индустриалните емисии. Усилията за намаляване на броя на животните в Европа трябва да се преоцени като политика. Зеленият преход ще е възможен, ако бъде адаптиран към нуждите на всяка от 27-те страни-членки.
Освен балансиран подход в разпределение на отговорностите в рамките на самата продоволствената верига, е необходима солидарност от страна на други ключови сектори. Енергетиката и транспортът ползват масово и все по-мащабно земеделска земя, включително пасища, за производство на възобновяема енергия и горива. От друга страна, селскостопански сектори като производство на плодове и зеленчуци са традиционен източник на работни места и социална реализация.
Иновациите са ключови за успех на прехода към нисковъглеродна икономика и поддържане на нивото на продоволствената сигурност. При това, иновациите, разглеждани не само като въвеждане на високи технологии и агротехнически решения, но и като нови и нестандартни подходи в областта на търговията, използването на земеделската земя или иновативно финансиране. Добър пример в тази насока е проучването на потенциала за производство на растителни протеини в ЕС. България, от своя страна би могла да направи собствени проучвания и изпреварваща стратегия.
Бързото внедряване на опит от други стран-членки на ЕС и/или връщането към традиционни успешни модели е друг начин за подобряване на позицията на продоволствения сектор при въвеждането на изискванията за устойчивост. В този контекст сдружаването и групирането на земеделски производители и други участници в продоволствената верига се откроява като ключов елемент за постигане на по-добри пазарни позиции, по-качествена продукция при използване на по-малко суровини и ресурси. Оттам и по-висока добавено стойност и приходи за производителите. Констатацията, че България е страната с една от най-ниските степени на коопериране и сдружаване на селскостопански производители се нуждае от спешно адресиране.
Националните решения са важни, за да може зеленият преход да бъде съобразен с нуждите на България. Много от ежедневните проблеми, с които се сблъскват участниците в продоволствената верига се нуждаят от законодателни, организационни или финансови мерки на национално ниво. Отлагането на тези мерки директно застрашава успешния преход към по-устойчиво, благоприятно за климата земеделие. Несправянето с този преход означава отпадане на още производители, фермери, работници, водещи до още по-голям спад в производството, а оттам и компрометиране на продоволствената сигурност.
От една страна, България трябва да има ясна национална позиция, съобразена и съгласувана с всички заинтересоване страни и приета по прозрачен начин, която да бъде последователно отстояване в процеса на вземане на решения в институциите на ЕС. Заинтересованите страни следва да са проактивни, както в националните дебати, така и на ниво ЕС – в рамките на различни съгласувателни процедури и консултации, организирани от ЕК и други институции.
Общото впечатление е, че България изостава от много страни-членкив създаването на предпоставки за развитието на продоволствения сектор, които изискват национални мерки.
Всеобхватен анализ на взаимозависимостта на продоволствената верига от други сектори, включително, но не изчерпателно – управление на природните ресурси като води (напояване), биоразнообразие и почвено здраве; квалификация на фермери и заети в сектора; енергйна политика, търговска политика, защита на потребителите от измами с храни, хранителни отпадъци.
Изработване на анализ на празнотите и пречките в норматевната уредба на критичните за развитието на сектора хоризонтални въпроси – сдружаването и групирането, гъвкавост на инструментите на подпомагането и финансирането извън средствата, отпускани по линия на ОСП. Изработване на план за отстраняването им чрез законодателни и организационни мерки. Списъкът на критичните области може да бъде продължен от заинтересуваните страни. Анализът следва да бъде изработен от самия сектор и обсъден с институциите с ясно разписани ангажименти и срокове.
Да бъдат актуализирани мерките на подпомагането, които да отчитат най-актуалните предизвикателства с включване на иновативни финансови и банкови инструменти.
