Зеленото северно сияние
Урокът по зелена енергия от шведския Север: бъдещето на чистите индустрии зависи от технологичния прогрес, но и от привличането на човешка сила
Освен с необятните си земи, северните елени и невероятните гледки към Северното сияние, шведският окръг Норботен е известен със своята индустриална мощ. Нейният традиционен облик са ръждивокафявите товарни влакове, натоварени с желязна руда. През последните години обаче, в богатия на природни ресурси северен регион е в ход огромна промяна. Сред признаците за нея са камионите, превозващи 80-метрови перки на вятърни турбини към Маркбигден – паркът за вятърна енергия на 20 минути от град Питео. Това ще бъде най-големият в Европа ветропарк от 1101 турбини. Той не само ще снабдява региона и цяла Швеция с допълнителни гигавати чиста енергия, а в перспектива ще бъде предпоставка за следващата голяма стъпка в икономическото развитие на региона – изграждането на енергийно интензивни индустрии, задвижвани от водород.
Преоткриване на стоманодобива
Окръг Норботен е приблизително с размерите на Австрия и заема над 20% от площта на Швеция. Тук е една от най-големите открити медни мини в Европа Aitik, собственост на компанията Boliden AB. Тук, в най-северния шведски град Кируна, е и най-голямата подземна мина за желязна руда в света, собственост на LKAB.
Част от добива в Кируна осигурява производството на стомана в административния център на Норботен – град Люлео, намиращ се на 270 км от мината. Дълги години стоманодобивната индустрия там работи с въглища, идващи отвъд Балтийско море, но амбицията на Люлео е този начин на производство скоро да приключи.
Производството на сурова стомана съставлява 5,4% от глобалните емисии на парникови газове през 2018 г. Според Международната агенция по енергетика, около 75% от цялата енергия, влагана в процеса, идва от изгарянето на въглища. Това е така, защото въглеродът от въглищата се свързва с кислорода, който е необходим за производството на стомана от желязна руда. Въглеродът и кислородът заедно водят до отделянето на въглероден диоксид.
Затова през последните години производителите на стомана разработват нови техники, чрез които да освобождават кислорода от желязната руда с помощта на водород вместо въглерод. По този начин изхвърляните емисии са от водна пара, а не от въглероден диоксид. Сред многото компании, които тестват подобни технологии е базираната в Норботен SSAB.
По данни на местната власт, цитирани от „Ройтерс“, производството на стомана в шведския север заема около 11% от общите емисии на парникови газове в страната през 2016 г. След подписването на Парижкото споразумение ръководството на SSAB предприема смела стъпка. Заедно с производителя на желязна руда LKAB и държавното енергийно предприятие Vattenfall компанията инициира проекта Hybrit – пилотен завод в Люлео, който демонстрира, че производство на стомана може да функционира без изкопаеми горива, а въглеродните емисии могат да бъдат напълно елиминирани.
Норботен има огромно естествено предимство в разработването на водорода като носител на енергия. За неговото производство са необходими вода и енергия, а реките на окръга са сред най-пълноводните в Европа. Затова тук има голям потенциал за развитието на разнообразни възобновяеми източници на енергия, включително водноелектрически, вятърни и соларни електростанции. Тази привлекателна комбинация е сред причините много енергоемки индустрии да търсят позициониране в Норботен.
Расте инвестиционният интерес към шведския север
Facebook избра Норботен за локация на първите си центрове за данни извън САЩ не само заради стабилната електрическа мрежа, добрата свързаност и постоянно ниските температури, но и заради възможността те да бъдат захранвани главно с възобновяема енергия. Това от своя страна води до растеж на компаниите, насочени към обслужването на тези центрове.
Мащабен проект в областта на чистата енергия се развива и в североизточния град Шелефтео (градът не е част от Норботен, но работи в тясно сътрудничество с Люлео). Там е новоизградената „гигафабрика“ за литиево-йонни батерии на Northvolt – европейският „шампион“ в производството на батерии за електромобили, чиито най-голям акционер е Volkswagen. Новопостроеният завод е най-голямото производствено предприятие в историята на Швеция и от него се очаква да преобрази икономически северните територии на страната. В края на 2021 г. компанията обяви, че е произвела първата си литиево-йонна батерия в Шелефтео.
Конкуриращ се с производството на батерии на американския гигант Tesla и оценен от инвеститорите на 12 млрд. долара, Northvolt съобщи, че това е първата батерия от този вид, която е била напълно проектирана, разработена и сглобена от европейска компания.
По-голямата част от батериите за електрически автомобили в света в момента се произвеждат в САЩ и Азия. Northvolt се надява да промени това на фона на зелените цели на ЕС – съюзът се стреми да има най-малко 30 млн. превозни средства с нулеви емисии по пътищата си до 2030 г., за да се справи с една четвърт от емисиите на парникови газове, идващи от транспортния сектор.
Достъпът до хидроенергийната инфраструктура на Шелефтео е наистина важен фактор за изграждането на фабриката за батерии, по думите на главния изпълнителен директор на Northvolt Петер Карлсон, цитиран от „Ройтерс“. Според публикация на агенцията до 2024 г. заводът ще може да произвежда батерии с капацитет 40 гигаватчаса, което е достатъчно за захранването на около 800 хил. електрически превозни средства.
Нещо повече, Northvolt обещава да създаде до 15 хил. нови работни места през следващите години, в град с едва 30 хил. души работна сила, според публикация на изданието Monocle. Създаването на нови работни места е възможност за професионално развитие на сравнително малобройното местно население, както и за привличането на нова работна и демографска сила.
Енергия има, трябват хора
Развитието на Норботен в областта на ВЕИ разчита не само на големи индустриални проекти, но и на малкия бизнес, на стартиращи технологични компании и други инициативи в областта на чистата енергия. Технологичният университет в столицата Люлео действа като притегателна сила. Той привлича талантливи инженери и инициира провеждането на важни изследвания, като в същото време си сътрудничи с други университети, местни стартиращи фирми и с правителството, за да помогне за стимулирането на иновациите.
Люлео, Питео и други градове в Норботен, като Буден, в който H2 Green Steel има амбиция да произведе 5 млн. тона стомана без изкопаеми горива до 2030 г., са в състояние да се възползват от значителното нарастване на инвестициите във ВЕИ. Основно предизвикателство обаче остава привличането на хора.
Преди 30 години Норботен страда от висока безработица и бягство на квалифицирани кадри. Днес окръгът създава вторият най-висок брутен вътрешен продукт сред регионите в Швеция, а нивото на безработица преди пандемията бе под 5%. След това нараства, но по-малко, отколкото в други части на страната. През 2020 г. безработицата в Норботен и граничещия с него Вестерботен (там е фабриката за батерии в Шелефтео), е най-ниска – съответно 6,7% и 6,4% при средно национално ниво от 8,5%, по данни на шведската служба по заетост.
„Създаването на работни места от зелената трансформация не е нещо, което ще се случи в бъдеще, то се случва в Швеция сега“, каза премиерът на страната Магдалена Андерсон преди една година, когато беше финансов министър. Тогава тя прогнозира, че през следващото десетилетие инвестициите в страната за ВЕИ ще надхвърлят 120 млрд. долара. Всичко това обаче означава и нарастваща нужда от работници във всички сектори, свързани пряко и непряко с процъфтяващата възобновяема енергия в северната част на Швеция.
Само столицата на Норботен, град Люлео, с население близо 80 хил., (където през зимата дневната светлина продължава едва 3-3,5 часа, а през лятото не се стъмва), ще се нуждае от 25 хил. нови жители, за да се запълни търсенето на работна ръка през следващите 20 години, коментира председателят на местния общински съвет Карина Самели, цитирана от „Ройтерс“.
„Преди индустрията забавяше работата ни по климатичните промени“, казва тя. „А сега индустрията движи промяната.“
За да продължи тази промяна, хората остават най-важният ресурс – без извинение за клишето. Струва си да следим как Северът на Европа ще реши този проблем.
Copyright © 1998-2022 Dir.bg
