Планът за бизнеса
Мерките, които могат да направят малките и средни компании у нас по-иновативни и ефективни
Основната цел на Плана за възстановяване и устойчивост е да способства икономическото и социално възстановяване от кризата, породена от пандемията от COVID-19, но и да положи основите за зелена и цифрова трансформация, която ще доведе до по-иновативна, ефективна и просперираща икономика.
По време на служебния кабинет в Плана бяха заложени редица проекти и реформи в тази насока, като това включва конкретни мерки за подкрепа на малките и средни предприятия и за насърчаване на start-up средата в България.
МСП, които са гръбнакът и на българската, и на европейската икономика, бяха сред най-засегнатите от Covid-19 кризата. В същото време са налице и други предизвикателства: основните играчи на световно ниво, които движат иновациите и създават благоприятни екосистеми за развитие и насърчаване на технологиите, са американските и китайските BigTech гиганти. Могат ли по-малките технологични компании в Европа и България да се конкурират с тях, ако не бъдат подпомогнати с благоприятна за развитие среда и държавни и европейски инициативи и политики?
По линия на цифрова трансформация и по-устойчиви бизнес модели българските компании изостават значително от европейските. Принудителното физическо дистанциране в резултат от разпространението на COVID-19 подчерта необходимостта от изграждане на информационно общество, което се възползва активно от дигиталните технологии. Същевременно изключително важна за създаването на благоприятна бизнес среда е цифровизацията на публичните услуги и административни услуги.
Технологичен суверенитет
Механизмът за възстановяване и устойчивост е един от първите по рода си инструменти, който насърчава държавите членки да подпомагат и реформират своята бизнес екосистемата именно в тази насока чрез обединяване на европейски и национални ресурси. Сред основните цели са дигиталната трансформация и изграждането на регионални дигитални иновационни хъбове, които да повишат иновационния капацитет на МСП за разработване и внедряване на съвременни технологии за обработка на данни. Това ще допринесе за повишаването на конкурентоспособността на ЕС и в крайна сметка за технологичния суверенитет на блока.
В този контекст в Националния план за възстановяване и устойчивост са предвидени мерки, насочени към:
- Инвестиции за ускоряване на икономическото възстановяване и трансформация чрез наука и иновации;
- Реформа за Изпълнение на обща политика за развитие на научните изследвания, иновациите и технологиите в полза на ускорено икономическо и обществено развитие на страната, където МСП са основна целева група за повишаване на капацитета за трансфер на технологии;
- Програма за икономическа трансформация, която предвижда предоставяне на целева финансова подкрепа под формата на финансови инструменти и грантове на българските малки и средни предприятия, като целта е да се насърчи развитието на МСП, които са активни в сферата на дигитализацията, както и инновациите за нисковъглеродна икономика;
- Реформи за създаване на благоприятна инвестиционна среда – например единна информационна точка за стартиране на бизнеси, която да улесни достъпа до информация онлайн за български и чуждестранни предприемачи и инвеститори.
Интелигентна индустрия
Две програми, заложени в компонент Интелигентна индустрия, целят подобряването на бизнес средата и привличането на големи чужди инвеститори в България
Това са Програмата за публична подкрепа за развитие на индустриални паркове и подобряване на инфраструктурната свързаност и Програмата за икономическа трансформация.
Капиталът е структуриран в отделни фондове, които отговарят на дългосрочните икономически приоритети на ЕС – растеж, иновации, зелен преход, кръгова икономика.
От една страна се предвижда подкрепа за бизнеса в посока подобряване на конкурентоспособността и създаване на потенциал за запазване на съществуващи и навлизане на нови пазари, както и подобряване на експортния потенциал. Предвижда се това да бъде постигането чрез мерки за модернизиране и разширяване на дейността на българските компании, цифровизация и повишаване на иновационния капацитет.
От друга страна сериозна част от финансирането е насочено и за подкрепа на предприятията във въвеждането на решения в областта на кръговата икономика. България е сред изоставащите страни-членки както в разработването на политики, така и във внедряването на принципите на кръговата икономика в индустрията с цел намаляване на въглеродния интензитет и оптимизация на ресурси за производството. Целта е предприятията да станат по-енергийно и ресурсно-независими и да се подготвят за предизвикателствата, свързани със зеления преход и въглеродната неутралност на икономиката.
Повече иновации
По време на служебния кабинет основен фокус беше поставен и върху най-иновативните предприятия. Така беше развита реформа в компонента за бизнес средата, наречена Scale-Up Bulgaria, която да помогне на старт-ъп фирмите, най-малките и иновативни предприятия, да засилят своите възможности за реализация на международните пазари. Тази реформа е изготвена съвместно със стартъп екосистемата в страната и в нея са предвидени мерки за подобряването на икономиката чрез подпомагане на индустриите с висока добавена стойност – тези, които подобряват достъпа до капитал и талант, средата за администриране на бизнес и насърчават предприемачеството. Сред заложените идеи са например законови и нормативни мерки за стартъп виза, дистанционна работа, електронна нотификация.
Нови енергии
Още през миналата година енергийните цени се повишиха, а от началото на годината говорим дори за криза, която показа, че е необходимо да преосмислим политиките в енергийния сектор.
В България години наред подходът е да се отлагат решенията на енергийните проблеми за утре вместо да се предприемат решителни действия, а високите цени на електроенергията създадоха предпоставки за надигане на критични гласове по отношение на „Зелената сделка“.
Истината е, че повечето от предвидените на европейско ниво мерки още не са влезли в сила или е твърде рано да се усетят последиците от тях. В същото време в повечето държави членки на ЕС от години се предприемат целенасочени стъпки за трансформиране на енергийните системи. НПВУ, като част от изцяло нов европейски инструмент за финансиране, би могъл да е катализатор за започването на тези процеси и у нас.
В рамките на служебното правителство бяха заложени тъкмо такива проекти и реформи, които да дадат начален тласък на процеса на трансформация на енергийния сектор. И тъй като решенията не зависят само от държавната енергийна политика, но и от общите нагласи и действия на бизнеса, бяха заложени редица мерки конкретно за ВЕИ мощности както за собствените нужди на предприятията, така и за домакинствата. Увеличение на дела на ВЕИ в страната, но и децентрализация на процеса на производство на електроенергия, което да доведе до намаляване на натиска върху цените на електроенергия на свободния пазар, са основните цели.
Средствата за изграждане на ВЕИ за собствени нужди на бизнеса по НПВУ в компонент Интелигентна индустрия бяха значително повишени. Компонентът беше повишен от 20 млн. лева в предишната версия на Плана от месец април м.г. до 220 млн. лева във версията на Плана от октомври 2021 г. Това е важен елемент за осигуряване на ресурс за бизнеса да прави прехода към зелена икономика. Както и да намали ефектите от резки ценови шокове на енергийните пазари.
Заложени бяха и редица реформи, които да продължат процеса на либерализация на пазара на електрическа енергия в посока на регионална интеграция, по-надеждно балансиране и дигитализация на мрежата, които ще повишат ефективността на пазара.
Ако бъде изпълнен ефективно, Националният план за възстановяване и устойчивост ще постави българската икономика на нова траектория на развитие. Мерките ще създадат необходимите условия българският бизнес да посрещне предизвикателствата на 21-ви век и успешно да се конкурира на европейския и световен пазар.
Copyright © 1998-2022 Dir.bg
