Има ли истинска мобилизация за декарбонизация на енергетиката
Изостряне на конфликта между „постигането на климатичните цели“ и „достъпност до енергия“ е сред основните проблеми на Плана за възстановяване и устойчивост.
Войната в Украйна влоши европейската енергийна криза. Няма изгледи за скорошно подобряване на ситуацията. Точно обратното. Санкциите срещу Русия имат и действието на бумеранг, което не трябва да се забравя. Първите признаци за задълбочаване са налице. Достъпността до енергия ще става по-трудна, независимо от мерките на Европейския съюз и на отделните национални правителства.
Напрежението по отношение на действията за смекчаване на климатичните промени ще се изостря. Глобалната верига за доставки на минералите, които са основни компоненти на технологиите за чиста енергия като слънчеви панели, вятърни турбини и батерии за електрическите превозни средства е нарушена. На световно ниво ситуацията се усложнява от влошените отношения между Китай и САЩ. Въпреки това Европа е категорична, че не само няма да се откаже, а и, че ще засили енергийния преход.
В допълнение към Националните планове за енергетика и климат бяха приети Планове за възстановяване и устойчивост, които трябва да подкрепят държавите за етапа на икономическо възстановяване след пандемията от COVID-19. Сега тези планове трябва да надхвърлят първоначалните цели, да надскочат етапа на икономическо възстановяване. Паралелно с това, в резултат на санкциите срещу вноса на въглища, обмислянето на ембарго върху руския петрол и газ много държави преработват вече действащите Планове за възстановяване и устойчивост. Процесът е динамичен и на различен етап за всяка от страните. Неслучайна е констатацията и в последния доклад на мисията на МВФ за България: „Високата енергийна зависимост от Русия представлява сериозна уязвимост“.
На този фон енергийният преход, започнал още преди пандемията COVID-19 продължава. В България тенденцията към по-зелени източници на енергия също е в ход, но, както установиха по време на дискусиите и българските енергийни експерти, процесът „е доста хаотичен“. Въпросът е дали първоначалният импулс от ентусиазъм след одобрението от Европейската комисия отрезвява или настройва към по-радикално енергийно мислене определени среди.
Енергийна авантюра, утопия, обещания или реални възможности
Без рамка за енергийна стратегия и само на базата на настоящия Интегриран план за енергетика и климат (редакция на нов обновен вариант трябва да бъде представен през месец март 2023 г. пред Брюксел) България се сдоби с План за възстановяване и устойчивост.
С една година забавяне и след четири преработки амбициите бяха побрани в 310 страници. Личната подкрепа на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обаче не спря критиките към проекта. Напук на заложената визия за спиране на корупционните практики именно в Плана, точно посоченият в него проект за батерии с мощност за 6000 МВтч предизвика съмнения. Това е и проектът с най-значително финансиране – 1,5 млрд. лв. са отделените средства за изграждане на батерийно стопанство.
За осъществяването на нов тип енергийната независимост на България се посочва сумата от 3,97 млрд. лв. Ако се включат и косвените мерки по Плана, сумата нараства до почти 5 млрд. лв.
С тези средства трябва не само да се изградят нови мощности основно от ВЕИ и да се подобри енергийната инфраструктура, но и да бъде модернизирана електропреносната мрежа и да се подобри сградния фонд. Целта на цялото това занимание е да се осъществи преходът към същинската „зелена сделка“. Амбицията на Плана е за намаляване на емисиите от парникови газове с 40% спрямо нивото от 1990 г. За да може да се осъществи същата тази „зелена сделка“, НПВУ трябва да осигури най-трудният етап от енергийния преход – декарбонизацията на енергетиката.
Както се казва, „дяволът е в детайлите“. По тези детайли подробности в Плана няма. Амбицията за „декарбонизация“ включва извеждането на мощностите на ТЕЦ-овете в „Марица Изток“ в периода веднага след 2026 г. С възможност да работят и до 2038 г. Ако се чете внимателно документа, става ясно, че още след 2023 г. те ще могат да работят само с 40% от мощностите си. При другите централи спирането е гарантирано.
За да е реална представата за какво става въпрос, трябва да е ясно, че извеждането от пълна експлоатация на една въглищна мощност струва от порядъка на около 20 млрд. лева.
Не е реално успокоението, така както е замислено в Плана и според обясненията на министъра на околната среда и водите Борислав Сандов, че централите в Маришкия басейн ще могат да работят през зимния сезон, когато ВЕИ заедно с АЕЦ „Козлодуй“ няма да могат да произвеждат достатъчно електроенергия за покриване на енергийното търсене и потребление.
Пускането и спирането на една ТЕЦ на въглища и оставянето ѝ на минимална мощност през периода, в който не работи, оскъпява производството ѝ с до 30 %, сочат разработки на експертите от 2018 г. Това най-малко води до ръст на цената на електроенергията.
Скок на цените за ВЕИ
Успокоението, че ВЕИ ще произвеждат евтина и достъпна електроенергия вече трябва да се изключи. Последните данни за първото тримесечие на 2022 г. на платформата LevelTenEnergy сочат, че цените по договорите за PPA (дългосрочни договори за покупко-продажбата от ВЕИ) в Северна Америка са се увеличили средно с 9%, почти до 40 долара за МВтч, или с 28.5% на годишна база спрямо 2021 г
В Европа през първото тримесечие на 2022 г. цените по договорите за вятърна и слънчева електроенергия са нараснали средно до 57 евро за МВтч или с 27.5% в годишно изражение. В Германия цената на слънчевите РРА са нараснали с 25% – до 60 евро за МВтч, в Испания – с 11.8% и индексът на слънчевите цени е достигнал 38 евро за МВтч.
Реформи без пътна карта
Процесът по декарбонизация на икономиката трябва да е подреден така, че да не доведе до дефицит и да запази баланса на системата с осигуряване на възможност за достъп до електричество за всички потребители. Включително и за износ, за да може да бъдат осигурявани средства за поддръжка и осъществяване на всеки от етапите на декарбонизация.
Затова полетата в тази част от Плана за възстановяване и устойчивост са повече празни, а обещанията значителни – достига се и до идеи за проекти за зелен водород. Друг е въпросът, че за екоизмеренията по тези намерения не става и дума, а те трябва да са съобразени с последни изследвания за излъчване на емисии в атмосферата.
„На първо място самият План за възстановяване и устойчивост съдържа в себе си редица реформи, които ще бъдат основни в процеса на декарбонизация, но те не са развити в детайли“, коментира енергийният експерт Антон Иванов. По думите му детайлите по тези реформи трябва да се случат, след като се определи първо т.нар. „комисия за енергиен преход“. (т.нар. Реформа 9 – б.р.). Тя трябва да започне да заседава, да развие редица документи, предвидени в Плана, да приеме тези документи, да ги обвърже със специален климатичен закон. „Това е дълга процедура на изясняване на детайлите по декарбонизация“, допълва Иванов. „От друга страна, ние имаме поети ангажименти по срокове. През 2024 г. вече трябва да отчитаме първите резултати по декарбонизацията. Така че е малко трудно извън ясно поетия ангажимент за намаляване на въглеродния отпечатък на енергетиката да се коментира детайлът как точно това ще бъде осъществено.“
Националният план за възстановяване и устойчивост на България почти непрекъснато присъства в медийното и политическото пространство у нас. Причината: няколко редакции, респективно липса на каквито и да било предадени на страната ни средства от Брюксел, както и яснота с какви стратегии по основните стълбове ще бъдат инвестирани тези над 13 млрд. лв., които ще получим по инструмента NextGenerationEU.
Надеждите, че можем да бъдем сред първите одобрени и така да започнем да получаваме първите аванси още преди края на 2021 г. се изпариха в средата на миналата година, когато се разбра, че редовно правителство няма да има, а служебното от своя страна смяташе, че Планът има нужда от сериозни редакции. В крайна сметка той премина през няколко такива, а последната информация е, че очакваме одобрение в края на май от Европейския съвет. Преди това трябва да завършат и техническите обсъждания по нашия План.
Войната в Украйна е извън Плана
Факт е, че Планът на България се одобрява в етап на активни военни действия от страна на Русия на територията на Украйна и по време на разработката на петия пакет от санкции срещу Русия. Факт е, че обратният ефект на санкциите и в частност по отношение на ключови минерали за ВЕИ индустрията и особено за амбицията „батерии“ не се и споменават. Няма и намек за хеджиране на рисковете с оглед на войната в Украйна, няма стратегия за заместване на доставчици. Закъснението с една година и новите пазарни ситуации вече изправят НПВУ пред риск от нова шеста разработка заради новите геополитически реалности. С една дума: управлението на риска е под въпрос, а целите стават и по-проблематични за достигане.
„Много страни в ЕС, включително Германия, преразглеждат своите планове за затваряне на въглищни централи. Докато тук не може да кажем, че се отчита глобалното въздействие, което има войната в Украйна върху нашия План. А наистина има опасност, реализирайки НПВУ така, както той е заложен, да се застраши сигурността на доставките в страната, ако конфликтът в Украйна продължи по-дълго“, казва експертът Антон Иванов.
Не е премерен достатъчно и рискът за достъп до енергия. Създаването на дисбаланс между високите зелени инвестиции, водещи до климатична неутралност, и твърде ниските нива на доходите е най-голямата заплаха за сигурността и на системата, и на населението. Декарбонизацията няма как да се случи при толкова силно разминаване. Този факт се набива на очи и в доклада на последната мисия на МВФ.
Конфликтът климатични цели и достъп до електричество
Изострянето на конфликта между постигането на климатичните цели и достъпността до електроенергия е основен недостатък на НПВУ. Реформите, предвидени в него, и особено първият етап на извеждане от регулирания пазар на битови потребители, дават такава възможност.
„Първият етап от извеждането на пазара на битови потребители трябва да се случи през 2023 г., само след година. Тогава ще се сблъскаме със социалното измерение на тази реформа. Въпреки, че тя е само по отношение на либерализацията, това измерение неизбежно ще засегне въобще възможностите за постигане на зелените цели. Защото те могат да бъдат постигнати само и единствено с нови инвестиции във ВЕИ, в енергийна ефективност. В същото време новите инвестиции не може да се осъществяват в обстановка, в която основните засегнати страни – потребителите – изпитват невъзможност да си плащат сметките. Това противоречие, като че ли не е разглеждано. Не е изваден изводът, че беден човек не може да реализира скъпи технологии.
Алтернативи представи бизнесът, макар и не по Плана
НПВУ се разглежда като самостоятелен документ. Към него не беше направено усилието да има енергийна стратегия, която да обясни именно тези въпроси – как националните програми общо ще реализират концепциите за развитие и с какво допринася Планът. Изводът е, че сам по себе си той не може да реши тези проблеми“, обяснява Антон Иванов, според когото липсата на основна рамка остава сред ключовите проблеми.
От началото на тази година бизнесът в България се амбицира и представи поне четири широки визии за бъдещето на енергийния сектор в страната. Някои бяха съпроводени с индустриални намерения, други тръгваха от макроикономически показатели и в частност от БВП. Внимание заслужава представеният от AmCham доклад „Декарбонизация на електроенергийната система на България 2022-2050“, изготвен от Compass Lexecon.
„За да може енергийният преход да се осъществи плавно, за да бъдат интегрирани успешно ВЕИ, дори при подход с масовото им навлизане от 7,5 ГВт, трябва да има мощности, които да работят, за да бъдат генерирани и средства, а и за да може да се справи и социалната система. Всички искаме по-зелен свят. Това може да се случи, но е много важно и откъм цена“, коментира в рамките на енергийна дискусия Оливие Маркет от AmCham.
В зависимост от сценария, инвестициите, които ще бъдат необходими за реализиране на целите за декарбонизация, се предвижда да са в обем от 600-700 млн. евро годишно до 2030 г. и между 1,3-1,4 млрд. евро годишно до 2050 г. И при трите сценария, от една страна, за да се гарантират инвестициите, а от друга енергийната сигурност на страната, остава необходимостта от въглищна индустрия. Разликата е в годините на излизане на употребата на мощностите на въглища.
В Плана за възстановяване и устойчивост датата е посочена – 2026 г. и с краен срок – 2038 г. С амбиции за бързи реформи и нови мощности. Уви – без политики.
„Предимството на докладът на AmCham е, че дава възможност за формулиране на политики за енергийния преход – нещо, което в НПВУ липсва.
Антон Иванов добавя още една разлика във визиите за декарбонизаця между Плана на правителството и доклада на AmCham: моделът.
„В докладът на AmCham моделът стъпва на електроенергийния пазар в Европа и дава визията на ефекта от взаимодействие на различните пазари в Европа. Това е модерното на този план, за разлика от другите, с които сме свикнали със залагане на БВП, което обвързва българската енергетика с българската икономика, но при положение, че българската икономика осъществява 60% износ. И в българската енергетика имаме също 40% износ, но да затваряме анализа само до нашата чашка очевидно не е изчерпателно“, смята Иванов.
Енергийният преход, декарбонизацията трябва да се осъществят и ще се осъществяват, коментира още той. Важното е това да става по устойчив начин, който не поставя под съмнение в нито един момент сигурността на доставките.
Copyright © 1998-2022 Dir.bg
