Идеи за 13 милиарда лева
След няколко опита Европа одобри българския План за възстановяване и устойчивост, чиято цел е страната ни да стане по-зелена, свързана, иновативна и справедлива. Каква е голямата картина на новия преход, заложен в Плана
Реформа в управлението на държавните фирми, нова енергийна структура, дигитализация на административния апарат, нови зелени политики. Това са само част от основните теми, обхващащи българския План за възстановяване и устойчивост, който през април 2022 г. бе одобрен от Европейската комисия.
Според чиновниците на ЕК, това е и един от най-зелените планове, одобрени до момента от Брюксел. Но ако до тук трябваше само да се изчистят приоритетите, които България си начертава за следващите години, то сега идва тежката част – реформите във всеки един от четирите компонента на Плана – Иновативна България, Зелена България, Свързана България и Справедлива България.
Някои от реформите са непопулярни и дори тежки, като например тези в енергийния сектор, но тяхното реализиране би помогнало на страната ни да преодолее дефектите в енергийната си сигурност и реално да има независима система на доставки и потребление на енергоресурси.
Въпрос на политики е как точно ще бъде постигнато това. Тук ще са и детайлните разговори с експертите от ЕК, които вече да са в ход.
НПВУ е началото на един дълъг и сложен преход, който от една страна ще трансформира българската икономика спрямо зелените цели на ЕС, а от друга страна ще даде стимули на предприятията в следващите години да се възстановят, но и да изградят устойчиви бизнес модели на поведение, съгласно новите зелени политики.
Общата стойност на Плана е 13,5 млрд. лв., от които националното съфинансиране е в размер на 2,1 млрд. лв. Подготовката на проектите и по четирите стълба вече започна, а дали може да видим и първите плащания по тях до края на тази година зависи от държавните експерти и търговете за проектите. Плановете са до средата на 2026 г. всички заложени цели да бъдат изпълнени, а парите – разплатени. Ще има и междинни цели в Плана, които те първа се уточняват.
Националният план за възстановяване и устойчивост на България предвижда
56
инвестиции
и
47
реформи
в
12
сфери
Има 346 ключови момента при изпълнението на проектите, които ЕК ще съблюдава строго.
Има и условие, че докато се изпълнява един проект, неговата цена може да се увеличи максимум с 25% в сравнение със записаната първоначално в договора.
По-зелена България
По компонента „Зелена България“ са предвидени най-много средства – близо 42% от цялото финансиране или над 5,65 млрд. лева. Тук са 12 проекта, като най-ключови остават обновяването на сградния фонд у нас, мащабният проект за инвестиции в системи за съхранение на енергия (батерии) и строеж на собствени соларни централи за домакинствата.
Проектът за балансиране на енергийната система чрез гига-батерии е най-скъпият в плана. Планирано е инсталирането на батерии с общ капацитет 6000 мВтч и подкрепа за 1,4 GW мощности на ВЕИ централи със системи за съхранение на енергия. Целта е към новите соларни паркове на бизнеса да има и системи за батерии, с които да се балансира подаването на електроенергия. Средствата в тази насока са за над 2,37 млрд. лева. Очаква се батериите да се използват основно в пиковите часове на натоварване на мрежата. Тази инвестиция в момента може и да изглежда като много скъпа, но тенденцията е цените на батерийните системи да намаляват в следващите години.
В стълба има заложени средства и за пилотни проекти за усвояване на геотермална енергия като част от усилията на страната ни за енергийна независимост. Ключови ще бъдат и реформите в енергийната сфера, управлението на държавните фирми и улесненията за създаване на енергийни кооперативи. Възобновяемата енергия прозира при повечето от проектите тук, но ключово за разгръщането им ще бъде създаването на умни мрежи в координация с електроразпределителните дружества и ЕСО.
До 2025 г. трябва да приключи и болезнената у нас либерализация на енергийния пазар, което означава и отделяне по собственост на преносните и транзитни оператори от структурата на БЕХ. Това са тежки решения, които трябва да се взимат на фона на няколко наслагващи се кризи у нас.
Либерализацията на електроенергийния пазар се забави неимоверно много с годините. Сегашната реформа трябва да приключи най-късно до края на 2023 г., сочат документите, представени от България в Брюксел. Това означава край на защитения регулиран пазар и битови потребители, купуващи електроенергия на свободния пазар. Защитени ще останат единствено т. нар. енергийно бедни потребители. Това е отделна реформа, която също трябва тепърва да се извършва. Нейната цел е да се дефинира понятието „енергийна бедност“ и кои домакинства попадат в него.
Но има и още – страната ни е поела ангажимент за намаляване на вредните въглеродни емисии с 40% до 2025 г. спрямо нивата им от 2019 г. Това ще бъде трудна реформа за енергийния сектор, който в момента получава 40% от енергията си именно от въглища. Остава успокоението, че термичните въглищни централи ще останат оперативни до 2038 г. Според специалистите на ЕК обаче е възможно и по-ранно затваряне на въглищните централи у нас, в зависимост от това как протичат реформите.
По-иновативна България
На този стълб много ще разчита бизнесът за възстановяването си напред. Тук са предвидени мащабни инвестиции в малките и средни предприятия и тяхната дигитализация. Очаква се вложенията да помогнат на МСП не само да оцелеят, ами и да могат да се конкурират по-добре с другите компании на европейската сцена. Предвидени са средства за дигитална модернизация, включително в посока кръгова икономика, инсталиране на ВЕИ, киберсигурност.
Друг важен компонент е обучението през целия живот и създаване на функционално грамотни кадри за икономиката ни. Предвижда се създаване на 4 научни центъра за развитие на STEM образованието, модерни класни стаи и обучение за десетки хиляди учители. Фокусът ще бъде върху точните науки, иновациите и приложните компетентности.
При висшето образование също ще има промени с фокус върху изследователските университети. Очаква се да бъдат обособени до 9 такива структури у нас в следващите години. По „Иновативна България“ ще се финансират и малките фирми с идеята да развият потенциала си.
По-свързана България
Политиките на ПВУ ще наблегнат и на подобряване на транспортната и дигитална свързаност у нас. В стълба „Свързана България“ са предвидени масирани инвестиции в 12 проекта на обща стойност над 2,46 млрд. лева. Тук са големите амбиции за подобряване железопътния транспорт у нас, чиито проблеми се неглижират в последните десетилетия. По плана има предвидени 373 млн. лв. от европейските пари за 35 едноетажни и 7 двуетажни електрически влака за градски и крайградски райони (т.нар. S-Bahn) с максимална скорост 160 км/ч. Ще бъдат закупени и 20 електрически push-pull влака с максимална скорост 200 км/ч и 18 локомотива за маневри.
Важно за зелената икономика е и развитието на електрическата мобилност. В този стълб са заложени и плановете за още стимули при покупката на електромобили, изграждането на мрежа от зарядни станции из цялата страна и по-добри регулации за обществения транспорт.
Дигиталната свързаност е от особено значение, като Европа отделя все по-голямо внимание на 5G мрежите и свръхбързия интернет. За тази цел в българския План са предвидени 527 млн. лева с фокус върху изграждане на широколентов интернет достъп в селски и планински райони, ултрабърз интернет за университетите и подкрепа за разгръщане на 5G инфраструктурата. Местните власти пък ще се обучават как да се борят с кибер заплахите.
Любопитна ще е реформата в „Български пощи“ – там се очаква пълна дигитализация на услугите с фокус „обслужване на едно гише“. Предвидена е и пилотна система за дистанционни медицински услуги в 450 локации на пощите у нас.
Справедливост (не на последно място)
Четвъртият стълб за много хора все още изглежда далечен и странен, но спазването на законите и борбата с корупцията трябва да продължат да са приоритет на правителствата още много години. Тук се включва и нормалното функциониране на обществените поръчки, които не само да не са нагласени, но и да бъдат реално в полза на хората и институциите.
В този стълб са предвидени част от тежките съдебни реформи като разделянето на КПКОНПИ на разследващо антикорупционно звено и разследването на главния прокурор. Важно за бизнеса пък ще е ограничаването на т. нар. „инхаус поръчки“, при които държавата на собствени фирми възлага изпълнението на значими поръчки. По такъв модел доскоро се строеше магистрала „Хемус“ и се ремонтира водопороводът на Перник от яз. Студена. Скромният опит доказва факта, че държавата трудно контролира подобни инфраструктурни дейности.
В стълба “Справедлива България“ са предвидени и средства за разширение на електронното управление у нас. Дигитализирането на здравеопазването и правосъдието са само част от премеждията, с които тепърва ще се сблъсква страната ни. Общините също ще трябва да се включат в дигиталния свят като предлагат на гражданите все повече цифрови услуги.
По проблемната болнична грижа в Плана са предвидени над 600 млн. лв. инвестиции в медицинска апаратура, развитие на системата за спешна помощ и закупуване на 6 медицински хеликоптера със специално оборудване. Подобни мерки ще подобрят здравната грижа у нас, но управляващите занапред трябва да мислят и за начини за опазване на медицинските работници и специалисти, които да работят сега и тук, в България.
Извън тези проекти в Плана са предвидени още инвестиции в иновации, изследвания и проучвания, за да има по-добра връзка между бизнеса и научните среди.
По отношение на социалната подкрепа за Европа и България ще има промени в начина на изчисляване на минималната заплата. Включени са и проекти за социално включване на младежи от маргиналните групи. Подкрепа е предвидена и за хората с увреждания, чрез нови социални услуги. Енергийната бедност също ще бъде поставена на масата като проблем за разрешаване.
Какво предстои?
Очаква се още през май да бъде подписано и финансовото споразумение и да се съгласуват и оперативните стъпки по Плана. Първата заявка за получаване на средства се очаква да бъде през втората половина на 2022 г. За да се стигне до там обаче, е важно да се уточни и прецизира как държавните институции ще контролират изпълнението на мерките, заложени в Плана. Това означава незабавно започване на реформи и в министерствата, които ще управляват парите по него.
Към момента страната ни не е поискала допълнителни кредити по НПВУ, които може да бъдат поискани до средата на 2023 г. Всички проекти обаче трябва да бъдат завършени до средата на 2026 г., категорични са от ЕК.
Първият милиард вероятно ще пристигне не по-рано от есента на тази година.
Бизнесът все още се подготвя за проектите, а синдикатите вече критикуваха енергийната част на Плана, където реформите неминуемо ще засегнат и работните места във въглищните региони. Тук на помощ се очаква да дойде механизмът за справедлив преход, който обаче все още е на етап обсъждане у нас.
В крайна сметка се очаква изпълнението на НПВУ да доведе до ускорен ръст на БВП на страната ни с между 1,9 и 2,9% до 2026 г. С правилните подход и стратегии той ще бъде допълнителен лост за по-качествен процес на растеж и по-устойчива, дългосрочно ориентирана икономика.
Copyright © 1998-2022 Dir.bg
