Енергийната ефективност е път към енергийна сигурност
Реновирането на жилищния и нежилищния сграден фонд е една от най-важните теми в НПВУ. Темата коментира евродепутатът Цветелина Пенкова
Какви са предизвикателствата пред реализирането на целите за енергийна ефективност на сградите?
Каква е ролята на промените в Директивата за енергийните характеристики на сградите на Европейския парламент?
Какви са важните цели по отношение на реновирането на сградния фонд, отговорен за 36% от емисиите на парникови газове и за 40% от потреблението на енергия в ЕС. Какво трябва да бъде постигнато в контекста на европейските зелени цели?
Тези и други теми коментира Цветелина Пенкова, член на групата на Прогресивния алианс на Социалистите и демократите в Европейския парламент. Пенкова е докладчик по Директивата за енергийните характеристики на сградите от страна на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика. Това е водещата комисия в ЕП, която движи промените в директивата, но преди да започне работа, тя очаква становище от Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните.
Г-жо Пенкова, вие коментирахте, че Националният план за възстановяване на България е оценен като един от най-зелените в ЕК? Каква е вашата позиция относно целите за енергийна ефективност на сградите?
Оценката на Националния план за възстановяване и устойчивост на България е, че той е един от най-зелените. Енергийната ефективност е един от най-важните компоненти в него, включващ обновяването или реновирането на жилищния и нежилищния сграден фонд. За това има отделени 1,8 млрд. лв.
Всички мерки, които трябва да изпълним, са свързани с много конкретни промени. И те трябва да бъдат реализирани до 2026 г. – това са само 4 години. Затова за мен е ключово по какъв начин ще започне да работи администрацията в страната. Трябва да се действа много стратегически и много бързо, да се намери най-ефективният начин за постигане на висока дългосрочна добавена стойност.
В същото време има и други предизвикателства. Ключовите проблеми са недостигът на материали, заради геополитическата ситуация в момента, и недостатъчно квалифицираната работна сила по тези проекти. Този проблем беше акцент на среща с евродепутати от Бундестага в началото на април.
Липсата на материали и суровини в строителния сектор, както и липсата на квалифицирана работна ръка са тенденции с отрицателен знак, на които бизнесът в страни като Германия обръща сериозно внимание. Тези тенденции най-вероятно ще са валидни и у нас в следващите години.
Вие сте докладчик по Директивата за енергийните характеристики на сградите от страна на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика. Как ще коментирате мнението на специалисти от бранша, че настоящата Директива за енергийните характеристики на сградите е провал?
Според мен проблемът е свързан с това, че общоевропейските рамки много трудно могат да бъдат приложени без участие на националните правителства. Понякога се налагат и специфични регионални политики, за да може да се подпомогне изпълнението на целите.
Това, което се прави в момента с промените в директивата на европейско ниво е, че тя залага общите политики и рамки. Но в дискусиите, които провеждаме, се прави добро разграничаване на регионално ниво. Защото различията не са само в рамките на страните членки, но и между отделни региони в самите държави.
Когато говорим за енергийна ефективност на сградите, трябва да говорим и за отоплителните системи – на какви горива работят, как са свързани, защото наблюдаваме целия проблем комплексно. Ако разглеждаме региона на Източна Европа, говорим за централизирани топлофикации и отоплителни системи. Ако говорим за Западна Европа, там отоплителните системи са локални. Политиките, които ще се прилагат, ще бъдат различни. Общата рамка е, че ние трябва да постигнем максимална енергийна ефективност и новите сгради, които се строят оттук нататък, трябва да се стремят да бъдат въглеродно неутрални.
От каква базова информация има нужда, за да могат да се измерят постигнатите резултати след реализацията на мерките?
От 2013 г. новите сгради трябва да имат сертификати за енергийната ефективност, но тази информация към момента не е централизирана, което би било проблем за прилагането на новите правила.
Правилото, което ще се заложи в директивата е, до 2030 г. да се реновират 15% от жилищните сгради с най-ниска класификация. За административните този срок е 2027 г. Ефективността на тези сгради трябва да се вдигне минимум с един клас, според класификатора. А при положение, че ние не знаем какво е реалното състояние на сградния ни фонд, това би било много сложно.
Необходимо е много бързо данните за новото строителство от 2013 г. насам да бъдат класифицирани в една нормална дигитална система. Трябва да се помисли за политика за прилагане на общ принцип от типа на година на строеж, строителни материали, които са използвани, вид на отоплителна система. Съмнявам се, че ще е толкова сложно това да се направи, при положение, че се използват общи принципи. За един квартал данните за конкретните сгради ще са доста сходни.
Може ли да обобщите основните цели, към които ЕС ще се стреми по отношение на енергийната ефективност на сградите?
Енергийна ефективност се превръща в елемент на енергийната сигурност. Геополитическата обстановка повече от всякога ни кара да разчитаме на наши собствени източници на енергия. Европейската политика залага дългосрочни, средносрочни и краткосрочни цели. Дългосрочната цел е постигането на въглероден неутралитет до 2050 г., което е част от т.нар. Зелена сделка. Средносрочните цели са заложени в законодателните промени, а краткосрочните – в националните планове.
В този ред, заложените в директивата цели са следните: нулеви емисии от сградния фонд в ЕС до 2050 г.; всички новостроящи се сгради след 2030 г. да не отделят въглеродни емисии, а в краткосрочен план – да се реновират 15% от най-ниско ефективните сгради в ЕС, като за жилищните срокът е до 2030 г., а за административните – до 2027 г.; цел на ЕС е и т.н. дълбоко реновиране на сградния фонд поне с 60%, което да гарантира подобряването на енергийната ефективност. По отношение на последното, в момента нивото на дълбоките реновации в ЕС е под 1%. За постигането на тази цел годишно трябва да се реновират най-малко 10% от сградите в ЕС.
Основната цел е да се премахне енергийната бедност в ЕС, това ще бъде водещо за нас като законодатели.
Какви резултати очаквате след приемането на новата директива?
Когато има ясно заложени цели, те трябва да могат да бъдат изпълнени. Всички си взехме поука, че е редно да се работи с индустрията, когато се правят такъв тип законодателни инициативи на ниво ЕС и на ниво България. Затова полагаме усилия да работим активно с индустрията, за да разберем кои от тези цели са реалистични и по този начин да разпишем приложима директива.
Тъй като това досие е част от пакета „Подготвени за цел 55“ („Fit to 55”), мисля, че можем да постигнем много от заложените цели, заради голямото финансиране, което се отпуска в посока климатична неутралност – както в националните, така и в европейските бюджети.
В този ред, заложените в директивата цели са следните: нулеви емисии от сградния фонд в ЕС до 2050 г.; всички новостроящи се сгради след 2030 г. да не отделят въглеродни емисии, а в краткосрочен план – да се реновират 15% от най-ниско ефективните сгради в ЕС, като за жилищните срокът е до 2030 г., а за административните – до 2027 г.; цел на ЕС е и т.н. дълбоко реновиране на сградния фонд поне с 60%, което да гарантира подобряването на енергийната ефективност. По отношение на последното, в момента нивото на дълбоките реновации в ЕС е под 1%. За постигането на тази цел годишно трябва да се реновират най-малко 10% от сградите в ЕС.
Основната цел е да се премахне енергийната бедност в ЕС, това ще бъде водещо за нас като законодатели.
Какви са рисковете да не постигнем конкретни резултати? Дали трябва целите, които споменахте, да бъдат занижени?
От законодателна гледна точка не мисля, че е редно да занижаваме целите. Но това отново е въпрос на разговор с индустрията, която може да ни каже, спрямо наличните суровини и строителни материали и спрямо сградния фонд, който трябва да бъде обновен, дали целите са постижими до 2027 г. – срокът за нежилищните сгради и 2030 г. – за жилищните сгради.
В момента Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, по която докладчик е евродепутатът от Европейската народна партия (ЕНП) Радан Кънев, подготвя своя финален доклад. На базата на този доклад ще започнем да изготвяме нашето становище в Комисията по промишленост, изследвания и енергетика. Финалното гласуване вътре в Комисията ще бъде през октомври. Очаквам основното гласуване да бъде през декември тази година.
Copyright © 1998-2022 Dir.bg
