Между Португалската мечта и Ниската земя
Португалия изпревари всички със своя План и вече го реализира. Нидерландия изостава с нас по одобряването на документа от ЕК, но е далеч по-напред в постигането на целите, по които ЕС отпуска средства. Какво може да научим и от двете страни.
Националният план за възстановяване и устойчивост на България почти непрекъснато присъства в медийното и политическото пространство у нас. Причината: няколко редакции, респективно липса на каквито и да било предадени на страната ни средства от Брюксел, както и яснота с какви стратегии по основните стълбове ще бъдат инвестирани тези над 13 млрд. лв., които ще получим по инструмента NextGenerationEU.
Надеждите, че можем да бъдем сред първите одобрени и така да започнем да получаваме първите аванси още преди края на 2021 г. се изпариха в средата на миналата година, когато се разбра, че редовно правителство няма да има, а служебното от своя страна смяташе, че Планът има нужда от сериозни редакции. В крайна сметка той премина през няколко такива, а последната информация е, че очакваме одобрение в края на май от Европейския съвет. Преди това трябва да завършат и техническите обсъждания по нашия План.
С кого сме на опашката
Едва ли е изненада за някого, че нашата страна пак е на опашката в ЕС. От друга страна все още с неодобрени планове, т.е. в нашето положение, са и държави-членки, които традиционно са сред водещите в ЕС. Планът на Нидерландия също все още не е одобрен от Брюксел. Въпреки че страната заема челни позиции по редица показатели и там има проблеми, с каквито се сблъскваме у нас.
Нидерландия се намира в политическа криза през цялата 2021 г. Още през януари редовният кабинет на Марк Рюте бе принуден да подаде оставка след скандални разкрития около изплащането на детски надбавки. Десетки хиляди семейства в страната бяха несправедливо обвинени, че са получавали такива помощи неправомерно и трябва да възстановят сумите на държавата. Така страната тръгна към предсрочни парламентарни избори, което се случи само два месеца преди провеждането на редовни, а управлението бе поето от служебен кабинет.
След предсрочните избори, проведени в средата на март 2021 г., на избраните политически сили отне цели 10 месеца, докато успеят да създадат стабилна коалиция, която да излъчи нов редовен кабинет. Той встъпи в правомощията си чак през януари 2022 г.
Заради всички тези проблеми Нидерландия забави предаването на своя План за възстановяване и устойчивост за оценка в Брюксел. И това се случи на фона на неколкократно обявената от ЕК информация, че работи активно с нидерландското служебно правителство по съставянето му.
Същата информация пристигаше и по отношение на нашия План. Действително двата последователни български служебни кабинета направиха няколко по-сериозни редакции. Но въпреки тях НПВУ бе предаден на ЕК чак след като на власт дойде четворната коалиция и успя да излъчи редовен кабинет. Нещо повече – не само правителството на ПП, ИТН, ДБ и БСП отново реши да редактира Плана, но се наложи също това да се случи още веднъж след получени забележки от Брюксел във връзка с тази редакция.
Разликата е, че нашият План получи първоначалното одобрение от страна на ЕК, докато този на Нидерландия все още не беше преминал през това стъпало. Вероятно и поради факта, че бе представен за разглеждане в Брюксел по-късно от нашия (чак на 30 март т. г.). Ако можем да си позволим малко ирония, така на България се случи нещо, което е рядкост за нея като член на ЕС – да не е последна.
Разликите между нас и Ниската земя
Ситуацията с плановете и на двете страни показва ясно колко важно е в една държава да има политическа стабилност и редовно управление. България и Нидерландия са последните държави, представили своите проекти по механизма Next Generation EU именно поради тази причина. Очевидно служебното управление води до големи забавяния във вътрешните и външните политики, което действа като спирачка за важните за една страна от ЕС актове.
Явно е, че след като вече представиха своите планове за одобрение, в близко бъдеще такова ще бъде получено. Вероятно това за нидерландците едва ли ще отнеме повече време спрямо това за българите. И двата плана имат доста сходни параметри. Нашият е за 6.3 млрд. евро., а техният – за малко по-голяма сума – 7.7. млрд. евро. Българският съдържа повече проекти и реформи – над 100, докато в нидерландския те са 39.
И в двата плана голяма част от проектите са съсредоточени върху противодействието на климатичните промени, цифровизацията на редица области на живота и икономиката, подобряването на жилищната среда и енергийната ефективност в нея – в Нидерландия обаче базата стои доста по-високо в класацията от тази у нас.
Разбира се има и разлики. Нашият План предвижда повече работа по отношение на борбата с корупцията, подобряване на здравеопазването, електрическата мобилност – сфери, в които Нидерландия е сред лидерите в ЕС, а по много показатели заема и първото място. Техният План пък акцентира сериозно върху изравняването на възможностите на хората на пазара на труда.
Може би най-съществената прилика между двете страни е, че ще им се наложи да ускорят изпълнението на проектите и реформите си, тъй като закъсняха доста на фона на други държави-членки, които от близо година получават траншове от заявените суми по вече одобрените си планове.
Къде е Португалия
Ако България и Нидерландия са на опашката в ЕС, то Португалия се оказа абсолютният шампион на ЕС по отношение на одобрението на нейния План за възстановяване и устойчивост. Страната първа представи на ЕК своя документ за одобрение и първа го получи в средата на юни 2021 г. Месец и половина по-късно португалците получиха и първия транш от 2.2 млрд. евро (тогава авансови плащания бяха направени още към Люксембург и Белгия).
Планът на Португалия освен безвъзмездно финансиране, включва и заеми. Сумата по първото перо е доста по-голяма от тези за България и Нидерландия – Лисабон е заявил проекти за 13.9 млрд. евро. Към тях е поискал и бяха одобрени още 2.7 млрд. евро заеми.
Бързината на усвояване на всичко, което идва от ЕС, е много характерно за Португалия още от присъединяването ѝ към Общността на 1 януари 1986 г. След тази дата страната само за няколко години успява да промени облика си, особено по отношение на икономиката. Предимно земеделска преди това, тя успява доста бързо да излезе на картата и на индустриалните държави.
Първата задача на Португалия след приемането ѝ в ЕС е да изгради липсващата или сравнително слабата си сухопътна инфраструктура. Още в първите 2-3 години започва ударно изграждане на магистрали, пътища и железопътни линии – ситуация, напомняща донякъде и на тази у нас към момента на приемането ни в ЕС.
За жалост, сравнение с темповете на реализация няма как да се направи. Паралелно с това Португалия доразвива и пристанищната си инфраструктура. Благодарение на това, поетапно, но отново бързо, успява да подобри значително износа си и да ориентира икономиката си към външната търговия. Днес тя заема водещо място в португалската икономика. На високо ниво са още туризмът, транспортът и споменатата вече промишленост, за развитието на която може да се каже, че Лисабон отлично използва средствата от еврофондовете.
Не е чудно, че Португалия бе първата държава-членка с одобрен План. И може със сигурност да се твърди, че тя отново ще бъде сред първите, които ще изпълнят заложените в него реформи и проекти.
Очевиден е и друг факт – страната е сред малкото в ЕС, които не заложиха само на грантови схеми в Плана си. Такъв подход предприеха още само Кипър, Гърция, Италия, Словения, Полша и Румъния. Това е показател за намерението на тези страни да трансформират икономиките си чрез средствата по Next Generation EU, което ще доведе до ръст на БВП общо, както и по сектори, респективно връщане на въпросните заеми. България до момента не е поискала кредити към отпуснатите средства.
Copyright © 1998-2022 Dir.bg
